"Не съм оптимист, че България ще влезе и по суша в шенгенското пространство до юни", заяви пред БНТ евродепутатът от ДПС и президент на партията Алианс на либералите и демократите - АЛДЕ – Илхан Кючюк.
"Трябва да направим всичко възможно и да положим необходимите усилия да влезем и в сухопътния Шенген. България и Румъния трябва да продължат ръка за ръка в този процес. Не съм оптимист, че България ще влезе и по суша в шенгенското пространство до юни", каза Илхан Кючюк.
"Националната позиция беше, че искаме пълноправно членство в Шенген и около нея беше изграден консенсусът - между българските власти, евродепутатите и всички колеги, които през годините са защитавали тази цел. Влизането само по въздух и море в Шенген не беше целта, дефинирана пред всички нас. Но това не означава, че стъпката напред не беше направена. Ще имаме възможност да даваме оценка на шенгенското пространство не само от гледна точка на нашите цели, но ще даваме идеи и предложения за политика. Въпросът е за активността, до каква степен България желае да бъде активна в процеса на своята интеграция", посочи евродепутатът.
"Аз смятам, че големият проблем на българската външна политика години наред беше, че приема европейската политика като външна, а тя е вътрешна за нас като европейска държава. Процесът на интеграция върви бавно и понякога много разпокъсано. Притесненията ни са да не продължи безкрайно дълго това", заяви Илхан Кючюк.
Той коментира и приоритетните политики на Европейския парламент.
"Европейският парламент е много разнолик, защото очакванията на европейските граждани са различни. Аз прочетох много внимателно едно изследване на Европейския съвет по външна политика: Румъния и Великобритания се интересуват от последствията от COVID-19, в Южна Европа, включително и в България, хората са притеснени наъ-вече от икономическите показатели, северните държави са притеснени от климатичните промени. И разбира се - миграцията, която вълнува най-вече германските граждани." /БГНЕС
Фактор
"Трябва да направим всичко възможно и да положим необходимите усилия да влезем и в сухопътния Шенген. България и Румъния трябва да продължат ръка за ръка в този процес. Не съм оптимист, че България ще влезе и по суша в шенгенското пространство до юни", каза Илхан Кючюк.
"Националната позиция беше, че искаме пълноправно членство в Шенген и около нея беше изграден консенсусът - между българските власти, евродепутатите и всички колеги, които през годините са защитавали тази цел. Влизането само по въздух и море в Шенген не беше целта, дефинирана пред всички нас. Но това не означава, че стъпката напред не беше направена. Ще имаме възможност да даваме оценка на шенгенското пространство не само от гледна точка на нашите цели, но ще даваме идеи и предложения за политика. Въпросът е за активността, до каква степен България желае да бъде активна в процеса на своята интеграция", посочи евродепутатът.
"Аз смятам, че големият проблем на българската външна политика години наред беше, че приема европейската политика като външна, а тя е вътрешна за нас като европейска държава. Процесът на интеграция върви бавно и понякога много разпокъсано. Притесненията ни са да не продължи безкрайно дълго това", заяви Илхан Кючюк.
Той коментира и приоритетните политики на Европейския парламент.
"Европейският парламент е много разнолик, защото очакванията на европейските граждани са различни. Аз прочетох много внимателно едно изследване на Европейския съвет по външна политика: Румъния и Великобритания се интересуват от последствията от COVID-19, в Южна Европа, включително и в България, хората са притеснени наъ-вече от икономическите показатели, северните държави са притеснени от климатичните промени. И разбира се - миграцията, която вълнува най-вече германските граждани." /БГНЕС
Още от България
България изтегли нов заем от международните финансови пазари - сумата е 2,5 млрд. евро
"Обемът на емисиите с падежи през 2032 г. и 2038 г. беше увеличен с по 1 млрд. евро, а този на емисията с падеж през 2045 г. с 500 млн. евро"
Пулев: От „Литаско“ сами потърсиха правителството, за да вдигнат запора от сметките на „Лукойл“
По отношение на мащабния арбитражен спор, чиято стойност възлиза на около 3 млрд. евро, вицепремиерът твърди, че казусът се следи под постоянен контрол от страна на Министерството на финансите
Радев и Зеленски отново обсъдиха енергетиката: след АЕЦ „Белене“ – сега и доставки на природен газ
Поредната среща между двамата лидери поставя отново на дневен ред енергийното сътрудничество, но поражда въпроси за последователността на българската политика