"Не съм оптимист, че България ще влезе и по суша в шенгенското пространство до юни", заяви пред БНТ евродепутатът от ДПС и президент на партията Алианс на либералите и демократите - АЛДЕ – Илхан Кючюк.
"Трябва да направим всичко възможно и да положим необходимите усилия да влезем и в сухопътния Шенген. България и Румъния трябва да продължат ръка за ръка в този процес. Не съм оптимист, че България ще влезе и по суша в шенгенското пространство до юни", каза Илхан Кючюк.
"Националната позиция беше, че искаме пълноправно членство в Шенген и около нея беше изграден консенсусът - между българските власти, евродепутатите и всички колеги, които през годините са защитавали тази цел. Влизането само по въздух и море в Шенген не беше целта, дефинирана пред всички нас. Но това не означава, че стъпката напред не беше направена. Ще имаме възможност да даваме оценка на шенгенското пространство не само от гледна точка на нашите цели, но ще даваме идеи и предложения за политика. Въпросът е за активността, до каква степен България желае да бъде активна в процеса на своята интеграция", посочи евродепутатът.
"Аз смятам, че големият проблем на българската външна политика години наред беше, че приема европейската политика като външна, а тя е вътрешна за нас като европейска държава. Процесът на интеграция върви бавно и понякога много разпокъсано. Притесненията ни са да не продължи безкрайно дълго това", заяви Илхан Кючюк.
Той коментира и приоритетните политики на Европейския парламент.
"Европейският парламент е много разнолик, защото очакванията на европейските граждани са различни. Аз прочетох много внимателно едно изследване на Европейския съвет по външна политика: Румъния и Великобритания се интересуват от последствията от COVID-19, в Южна Европа, включително и в България, хората са притеснени наъ-вече от икономическите показатели, северните държави са притеснени от климатичните промени. И разбира се - миграцията, която вълнува най-вече германските граждани." /БГНЕС
Фактор
"Трябва да направим всичко възможно и да положим необходимите усилия да влезем и в сухопътния Шенген. България и Румъния трябва да продължат ръка за ръка в този процес. Не съм оптимист, че България ще влезе и по суша в шенгенското пространство до юни", каза Илхан Кючюк.
"Националната позиция беше, че искаме пълноправно членство в Шенген и около нея беше изграден консенсусът - между българските власти, евродепутатите и всички колеги, които през годините са защитавали тази цел. Влизането само по въздух и море в Шенген не беше целта, дефинирана пред всички нас. Но това не означава, че стъпката напред не беше направена. Ще имаме възможност да даваме оценка на шенгенското пространство не само от гледна точка на нашите цели, но ще даваме идеи и предложения за политика. Въпросът е за активността, до каква степен България желае да бъде активна в процеса на своята интеграция", посочи евродепутатът.
"Аз смятам, че големият проблем на българската външна политика години наред беше, че приема европейската политика като външна, а тя е вътрешна за нас като европейска държава. Процесът на интеграция върви бавно и понякога много разпокъсано. Притесненията ни са да не продължи безкрайно дълго това", заяви Илхан Кючюк.
Той коментира и приоритетните политики на Европейския парламент.
"Европейският парламент е много разнолик, защото очакванията на европейските граждани са различни. Аз прочетох много внимателно едно изследване на Европейския съвет по външна политика: Румъния и Великобритания се интересуват от последствията от COVID-19, в Южна Европа, включително и в България, хората са притеснени наъ-вече от икономическите показатели, северните държави са притеснени от климатичните промени. И разбира се - миграцията, която вълнува най-вече германските граждани." /БГНЕС
Още от България
Радев: От зона на конфликти Черно море трябва да се превърне от зона на споделена сигурност
За нас е изключително важно да се обединим всички шест крайбрежни черноморски държави и да успеем да постигнем този мораториум върху атаките по цивилни кораби
Строителство у нас рязко губи скорост: За 5 месеца растежът се срина от 6,8% до 0,6%
Словения отчита най-силен месечен растеж – 4,6%, следвана от Словакия с 2,2%, Финландия и Швеция с по 1,0%
250 сигнала за щети от бурния вятър у нас
Сигналите за проблеми с електрозахранването са най-много са в област Враца - 11. Две села в община Хайредин са все още без ток.