Огнян Минчев

Има инфлуенсъри без граници на морал и достойнство когато прокарват интересите, за които им се плаща. Днес някои от тях преминават други, още по-изразени граници на публично слово и професионализъм. Обвиняват опонентите си, че са се уплашили за личния си живот, подкрепяйки определена теза за необходимостта от ефективно и координирано прилагане на обществените мерки срещу епидемията. Независимо от това, дали те ще бъдат разхлабвани (което е напълно нормално при преценка) или ще бъдат затягани при нарастваща криза. 

Нека бъдат ясни няколко неща. Първо, няма нищо срамно в това човек да бъде загрижен както за собственото си здраве, така и за здравето на близките си. Но това е личен проблем. Той се превръща в обществен проблем тогава, когато, второ, лица с публична позиция - било платени, било за пореден път надяващи се да получат власт - се опитват да

компрометират цялостната система за предпазване от разпространение на заразата

Готови са да допуснат болестта или смъртта на много по-голям брой свои съграждани, ако това би дало ход на мизерните им амбицийки - политически или финансови. Трето, страхът на хората от безконтролно разрастване на епидемията особено много се засилва, когато виждат, че подобни амбиции получават широки обществени пространства за лобиране и налагане - често посредством грижливо фризирана псевдоекспертиза на платени "професионалисти". Трябва да бъде известно, че подобни "инфлуенсъри" режат клона , на който седят. Защото на тях ще им се случи това, което е постигнало "лъжливото овчарче". Слушали го овчарчето, плащали му, вярвали му известно време, след което го ... забравили. Дори и спонсорите дават парите си на тези, които се радват макар и на минимално обществено доверие. Който си го изхарчи без остатък в стремежа си да лови риба в мътна - епидемична вода, ще бъде бързо забравен. За пореден път.