Д-р Любомир Канов

Който познава лагерната психология и страданията на неволниците, затворени там от криминална власт, назоваваща себе си “комунистическа”, не може да не е поразен от един основен факт, така както ни е разказван от писателите, попаднали в неговия ад и от летописците на този геноциден ужас. И това е, онази поразителна солидарност на криминалните елементи, на “блатарите”, тяхната своеобразна “конституция”, закрепена с жестоки наказания за онези, които не я спазват, изумителната устойчивост на техният “морал”, почиващ на нечовешки “закони”.

Не е само Гулаг,

разбира се, това е Камора, Ндрангета, Коза Ностра, Якуза и всички останали подобни образувания на подземният, криминален свят, който живее и се развива винаги и навсякъде, където живеят хора. Поразява устойчивостта на такива конгрегации от Ада и тяхната спойка, организираност и успех да наложат волята си над морални, честни и добродетелни хора, които са далече по-многобройни, не само в лагерите, но и на свобода в така наречените “общества”, но неизменно “сдават багажа”, подчиняват се и се страхуват от престъпниците.

Една от най-важните причини е единството и солидарността на престъпната глутница с нейният железен кодекс, базиран върху жестокостта на наказанието за “изменниците”, тоест за онези, които са решили да имат автономност извън кланът и колективната воля на престъпниците. Тази вътрешна кохезия, основана върху сплавта между страх и подлост, дава силата на такива групи, както, разбира се и безразличието им към ценността на човешкия живот. Според мен, историческият “успех” на болшевизма и комунизма черпи много от опита на блатната криминалност като затворническа и каторжна практика за подчинение на големи маси хора от малки и престъпни групировки. Всъщност, най-развращаващото в случая е, че големите групи постепенно се подчиняват на злите малки групи и се криминализират, защото не умеят да се бият за живота си и да отстояват себе си.