„Моментът е много преломен. Ние не сме толкова хора, които извършват ревизия, а хора, които се надявам, че могат да дадат алтернатива как по-добре да се случват процесите по управление на държавата“. Това каза пред БНР заместник-министърът на правосъдието Иван Демерджиев.

Според Демерджиев работата на служебния кабинет е много смислена, защото „дава разлика между модела до вчера и това, което може да имаме утре като модел на управление“. „Не се възприемам като ревизор, а като човек, който се опитва да даде нов модел и мисля, че много хора в това правителство така се възприемат, а не като проверяващи дейността на предшествениците си“, подчерта Демерджиев и добави: „Моята задача ще бъде изпълнена, ако съм успял да дам алтернатива в нашата сфера. Ако съм успял да дам надежда, че нещата могат да се случват по-прозрачно, по-правилно, без корупционни практики“.

Доклад на Инспектората към правосъдното министерство за Агенцията по вписванията е бил готов още към края на май, уточни Иван Демерджиев и допълни, че освобождаването на Габриела Козарева няма връзка с последните действия на Агенцията и отказите за вписвания.

„Когато започнаха откази за вписвания, обърнах внимание на г-жа Козарева тогава, както и на г-н Чакъров, който отговаря за длъжностните лица по вписванията, че тази практика, която се формира, е странна и че има сигнали за въздействие върху длъжностни лица“, поясни Демерджиев.

„Подобен подход на натиск по отношение на длъжностни лица няма да бъде толериран. Имаше данни за такъв. Проверката продължава. Има обнадеждаващи резултати, до голяма степен има яснота какво се е случило, кой е бил инициаторът и как се е случило“, каза зам.-министърът.

„Не виждам желание да се търси наказателна отговорност. По-скоро се остава с убеждението, че тя се търси избирателно - по определени теми и срещу определен кръг хора, а не обективно и срещу всички, които заслужават вниманието на прокуратурата“, коментира още заместник-министърът на правосъдието.

По думите му не е създаден механизъм за адекватно обучение на длъжностните лица по регистрация. „И съответно няма създаден механизъм да се търси отговорност от длъжностните лица, когато те на практика нарушават закона при вписване или отказ да впишат определени обстоятелства“, посочи той.

При т.нар. инвестиционно гражданство има много съмнения, че нещата не се случват редовно, подчерта Иван Демерджиев в интервюто за националното радио.

„Въпросът не е толкова в това, че има инвестиционно гражданство. Въпросът е как се получава“, продължи той и добави, че има още две институции извън Министерството на правосъдието, където през годините са констатирани проблеми, свързани с българското гражданство. Едната е Българската агенция за инвестиции, която е към Министерството на икономиката.

„Имаме основание да се съмняваме, че този процес не е протичал много чисто, ако мога да се изразя по-деликатно“, посочи зам.-министърът. Втората институция е Държавната агенция за българите в чужбина.

„Явно българското гражданство е било сфера на корупционни практики, при това на тежки корупционни практики“, коментира Иван Демерджиев.