Гост в днешното издание на „Видимо и невидимо: Контрапропаганда“ бе експертът по международна сигурност Ивайло Иванов, член на УС на Съюза на офицерите от резерва „Атлантик“. Според Иванов бъдещият президент Тръмп може да има желание, но към момента няма никаква представа как точно да прекрати войната в Украйна. „Той има инструментите да принуди поне украинската страна да седне на масата на преговорите, но дори и тук остават много неизвестни, защото сядането на масата на преговорите не означава приключване, успешен край на тези преговори, каквото и да се разбира под успешен край. Двете страни могат да седят на една маса и пак да не постигнат съгласие“, анализира гостът.

Експертът сподели някои интересни разсъждения относно динамиката на американската политика и възможното влияние на Тръмп върху войната в Украйна: „Тръмп се стреми да изгради имидж на миротворец и се представя като човекът, който ще сложи край на войната. Но това далеч няма да стане за 24 часа, макар да е заложил външнополитическата си репутация на възможно най-бързото прекратяване на войната". Според Ивайло Иванов фокусът на американската външна политика ще бъде преместен към Индо-тихоокеанския регион, тъй като обявените вече нови ключови членове на админстрацията на Тръмп, не виждат сериозни заплахи за Америка в Европа и Близкия изток. Всъщност те са обединявани от антикитайските си насторения. 

От тази гледна точка избраният американски президент вероятно ще обърне внимание на две точки от „Плана за мир“ на Зеленски, който украинският президент представи през септември във Вашингтон: природните ресурси на Украйна в окупирания Донбас да се използват от САЩ и западните съюзници, и украинската армия да замени американските войски в Европа. Този „бизнес-подход“ импонира на Тръмп, свикнал да мисли и политиката като сделка: „Тръмп, видяхме и през първия му мандат, мисли отношенията с останалия свят като търговия: какво ще направите вие за мен, аз ви давам това ,вие какво ще направите за мен? Затова украинската страна се опитва да действа също по този начин“.

Що се отнася до влиянието, което САЩ могат да окажат върху Русия, Ивайло Иванов предполага, че Путин играе дългосрочна игра, очаквайки, че Западът ще намали подкрепата си за Украйна. В този аспект бъдещето на конфликта не зависи само от Тръмп или Путин, а от способността на Европа да поеме по-голямата отговорност за себе си и своята сигурност. Гостът обаче не смята за особено вероятно на Украйна да бъде разрешено да разработи свое ядрено оръжие, ако й бъде отказано членство в НАТО след края на войната. 
Ивайло Иванов коментира и евентуалното създаване на демилитаризирана зона и замразяване на конфликта между русия и Украйна по модела Северна - Южна Корея: „Това се сочи като възможен вариант, но някак си тези, които го предлагат, забравят няколко неща: първо, това е най-силно милитаризираната граница в света, на второ място - тази граница винаги е на ръба на конфликт, вече повече от 70 години,  и на трето място, имаме американски ядрени гаранции за Южна Корея и 30-хиляден американски контингент там. Към момента не виждам западна стран, вкрлючително САЩ, да е да е проявила желание да даде подобни гаранции на Украйна“. 

В заключение експертът подчерта, че САЩ няма да могат да се оттеглят лесно от ролята си на основен партньор на Украйна, защото това ще накърни лидерството им в НАТО и доверието на европейските съюзници. „Това поставя администрацията на Тръмп в трудна позиция — от една страна, обещанието за ограничаване на военните разходи и прекратяване на конфликта, а от друга, стратегическото задължение да е глобален генератор на стабилност“. 

Целият разговор на Калин Манолов с Ивайло Иванов: