“Въпреки че на пръв поглед блокадата предлага радикално ускоряване на протеста с възможни положителни резултати, на практика ще разцепи, ще раздели различните крила на протеста и ще настрои негативно към него една не малка част от българските граждани. Все още няма консенсус дори и сред протестиращите според мен за една такава радикална стъпка“, каза пред БНР Иво Инджов, университетски преподавател и експерт по политически комуникации.

“На този етап няма сериозни вътрешни противоречия, освен че се освиркват от малки агитки определени политици. Крилата започнаха да се очертават, макар че те нямат своите ясни лидери с някои малки изключения“, каза той и допълни:

“От моите наблюдения на терен в социалните мрежи и в медиите съм откроил следното: най-голяма част от протестиращите са млади хора между 20-25-26 г., студенти, които учат в България, но много от тях и в чужбина. Също така млади хора със собствен бизнес, свободни професии. Виждат се много млади семейства, майки с колички, бащи, кучета. Съзнателният живот на повечето е минал под управлението на Бойко Борисов, някои от тях имат спомени като деца от протестите през 2013 г., на които са водени от техните родители. Но основното им отношение към процесите, към случващото се в България, към безобразията в България, към завладяната държава, към корупцията, към връзката на олигархията с властта се формира на база на сравнение с това, което виждат в чужбина, учейки там, следейки случващото се в европейските страни, САЩ, в цял свят чрез социалните мрежи“, каза той и допълни:

“Това са едни високоинформирани хора, образовани, критично мислещи, мобилни и най-вероятно те нямат връзка с нито една политическа партия. До момента някои от тях може би не са и гласували и това е първият им протест. Това са тези хора, които в никакъв случай не могат да бъдат обвинени, че играят по линията комунизъм-антикомунизъм. Те просто искат да живеят в една нормална страна или да се върнат да живеят в една такава“, коментира Инджов.