Как прокуратурата ме изкара невменяем, защото намерих камера, насочена към моите прозорци

Константин Мишев

Няколко думи за българската прокуратура. Или как бях изкаран невменяем.
Не, драги читатели, това не е глава от романа на Оруел "84 ". Не е пиеса на Бекет или на Йонеско. Това ми се случи на мен. Казвам се Константин Мишев и заставам зад всяка дума или снимка в тази кратка статия. 

Преди няколко седмици един мой съсед и приятел беше у нас (живея в сравнително малка мансарда в София), за да ми помогне с електроинсталациите при един ремонт в моя дом. Той е електротехник, който в миналото е работил по специалността си в службите за сигурност. Като  електротехник, а не като офицер от въпросните служби. И ме пита, защо Косьо ти е тази камера? Не му обърнах внимание. Мислех, че се майтапи. На другия ден пак спомена нещо за камера. Попитах го за каква камера говори. И той ми я показа. Насочена единствено към моите прозорци. А по-късно намерихме и устройство за ултрачервена светлина над същите тези мои прозорци.
Разбира се, първото нещо,  което направих,  беше да се обърна към полицията. Четвърто районно управление на софийското МВР се намира на 200 метра от моя дом. Дойдоха трима служители на полицията. Гледаха, снимаха и казаха, че изпращат случая на прокуратурата.

И вчера получих писмо от районната прокуратура. Подписано от прокурор Анастасия Топалова. И в това писмо, което всъщност се нарича ПОСТАНОВЛЕНИЕ, г-жа Топалова ме уведомява, че нищо страшно не е станало. Предавам това с мои думи. И че нямало прокуратурата да се занимава с този случай. И към края на писмото, г-жа Топалова ме изкарва невменяем. Цитирам точно: "Касае се за лице с диагноза, свързана с психическата годност".
И още: "Не са налице никакви данни за съставомерно деяние."

Така действа прокуратурата, ръководена от г-н Сарафов.
Какво да направя? Да подам жалба до арменския поп ли? Или да ходя в Страсбург? 
Каня всички български журналистои да дойдат в скромната ми мансарда и да видят камерата и другото устройство за нощно виждане и заснимане. Ако иска и г-н Сарафов да заповяда на гости. Ще го почерпя с кафе. Нямам алкохол у нас.

И накрая. Това на първи поглед е дребен случай. Някаква си камера, насочена към някакъв си Косьо Мишев. Но не е така. Става дума за нарушаване на моите граждански права. Става дума за погазване дори на Конституцията на Република България. Да не говоря за други закони на Европейския съюз. Има комисия за защита на личните данни... може би към нея би трябвало да се обърна. Ще разговарям с моите адвокати. 
Но разберете, драги читатели, така не може и не бива. Все пак аз съм публична личност и мога да публикувам статия за нехайството  на прокуратурата. Да оставим това, че ме изкараха невменяем.

Ами който пожелае да дойде у нас и да види за какво става дума.
Срамна работа. Пък нека г-жа Топалова, прокурор, да твърди, че съм невменяем. Елате и вижте!

Постановлението на прокуратурата, с което ме изкарват невменяем