Калоян Стайков е главен икономист в Института за енергиен мениджмънт. Преди това е работил в Института за пазарна икономика и Центъра за икономическо развитие. Докторант в Стопански факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Днес той гостува на Георги Найденов в предаването „Видимо и невидимо: Бизнес клуб“.
„Хубаво е да се застраховаме срещу различни сценарии, но също така е хубаво да сме гъвкави, когато ситуацията се променя, съответно да се променят и прогнозите. За съжаление при бюджета не се наблюдава такова нещо и горе-долу си вървим с един стар бюджет, който се актуализира година за година. Тук се пипне малко, там си пипне малко, но реално структурна реформа липсва. Ситуацията се влоши от 2020 г. насам, защото много мерки, които ужким трябваше да бъдат временни се оказаха постоянни и всъщност това е структурната промяна, която влошава бюджетното салдо, защото тези структурни промени не са посрещнати от другата страна с някакви сериозни промени, които да повишат събираемостта, да увеличат по някакъв начин приходите.“, казва Калоян Стайков за бюджет 2023 г.

„Министерство на финансите няколко пъти обърна внимание на това, че бизнесът е генерирал свръхпечалби от компенсациите през миналата година. В социалната сфера има абсолютно същия проблем. Помощите са не големи като размер, но обхващат много голям брой от получатели, което всъщност означава, че едни получават пари без да имат нужда от тях, а други получават твърде малко. Ако се стесни кръгът от получаващите, не само ще има пари за всички, а за тези които имат по-голяма нужда, могат да се увеличат парите. Тази ефективност на политиката липсва, а от другата страна липсва ефикасността, т.е. дали може да постигнем същия ефект с по-малко пари.“, казва икономистът по повод писмото от Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) до служебния кабинет за удължаване на програмата за компенсиране на небитовите потребители на ток.

„В рамките на четири години никой не е казал че трябва да имаме само едно правителство, но може за четири години да имаме само един парламент, който да гласува няколко различни правителства, в зависимост от това какви са вътрешните малки мнозинства, които се обединяват по различни теми. Това не е нито немислимо, нито е неразумно, а всъщност точно такива работещи примери има в Европа и които са дали доста добри резултати последните години. Но идеята, че ти планираш да речем 18 или 24 м. напред и тази ротация всъщност зависи точно от това джентълменско споразумение, естествено винаги остава съмнението или липсата на доверие, че може би в ключовия момент някой няма да си свърши работа.“, казва К. Стайков за ротационния модел на управление.
Целият разговор на Георги Найденов с Калоян Стайков можете да гледате във видеото: