Константин Мишев

В края на 80-те и в началото на 90-те години бях писал, че московската агентура е като лука. Белиш, белиш... и все има други люспи отдолу. Да не се бърка това с романа "Люспи от лук" на една българска еврейка. Или книгата на Гюнтер Грас " Да люспиш лука". Там той си признава, че е сътрудничил на мракобесниците. 

За друго пиша. И първи бях някога, когато използвах тази метафора. Тогава смятах, че са поне три пласта лоши люспи, преди да се стигне до здравия лук. Сега мисля, че са 

18 пласта

Вижте какво става. Луковите люспи са наистина 18... а може и да са повече. Белиш, белиш и излизат нови. А човек иска да стигне до онова луково бяло, където вече няма люспи. И бели... бели... пустия лук. И накрая остава само ръката и ножът. Целият лук е отишъл в кошчето за боклук. 

Нашата България е тежко проядена от люспи... сигурно заразата е толкова силна, че накрая не остава лук. А ние белим този лук. Вече 33 години. И когато очакваме да сме стигнали (да стигнем) до здравото стебло (стъбло) - нови люспи. 

Но има и добра новина. Този път 

видяхме кои са люспите

Руската пропаганда е прояла България като проказа. Защото през всичките тези години си затваряхме очите, когато проказата късаше парчета от нашата България. От Нефтохим на Костов през Руския, газов поток на Борисов до руските оръжейни и газови посредници на Петков и Василев. 

Белим лук... и все е необелен този пуст лук. Ще кажете... ГОЛЯМ ПРАЗ... И ПРАЗЪТ Е ЛУК. Дано сте прави. Аз съм отчаян. Да белиш лук 18 пъти и все да има за белене... Вчера още няколко информационни сайта отидоха

 в отбора на Кремъл

Да не говорим за политици, политолози и друго "ици" и "ози". Ще използвам една мексиканска поговорка... малко променена. БОГ ДАЛЕЧ, А РУСИЯ БЛИЗО. Всъщност близо ли е или заразата е вече тук. В България. Във всяка люспа на лука, който белим и белим.

И за да не завърша трагично... нещо оптимистично: СЛАВА НА УКРАЙНА! Уж няма много общо това с предишните ми мисли, но всъщност има ужасно много общо!