В РС Македония от първи клас до дълбока старост македонците биват учени, че българите и албанците са най-големите им врагове, а сърбите са техни братя. Сърбия насади сред местното население македонизма, който черпи сили от антибългаризма и антиалбанизма. Македонската история се редактира в Белград, който е истинската столица на Македония, а не Скопие. Балканският мини Шенген е нова Сърбославия. Александър Вучич излиза от средите на Слободан Милошевич. ВМРО-ДПМНЕ от най-пробългарската партия в миналото, днес е най-просръбската и води кампанията срещу сближаването между България и РС Македония. За мен ни най-малко не е важно как ще се държат местните политически елити, а как ще се държим ние, които искаме да бъдем лицето на нашите народи. Това твърди в интервю за БГНЕС македонският писател и журналист от албански произход Ким Мехмети.
 Аз съм писател и говоря истината, която съм изживял. Израснал съм в “титовите училища” и много добре знам, че те ни учеха, че най-големите врагове на Македония и македонците са албанците и българите. Знам, че от първи клас до старостта на македонците беше изграждано съзнанието, че ако не е сръбският братски народ, те ще бъдат „погълнати“ от албанците и българите.

Що се отнася до омразата към албанците и българите, някои членове на македонския елит са „отдавна сърбизирани“. Те са и “бащите” на лозунгите “Смърт на шиптарите” и “българи – татари”.

Македония успя да стане независима и стана член на ООН, но остана „заробена“ и заклещена в лапите на „сърбомислието“. И по много причини столицата на Македония е Белград, а не Скопие.
Затова е трудно да се общува с официално Скопие за каквото и да било, включително за исторически или езикови истини. Тоест, трудно е да се обсъжда със Скопие каквато и да е тема, излизаща извън историческите истини, написани от титовите комунисти.
Накратко: много истини за този регион и тези народи не са както казват фактите, а както са записани в историческите книги, редактирани от Белград.
Всъщност, дори когато историята на своя народ я пишеха самите македонци или албанци, тя бе подписвана от Белград. Както е факт, че Белград бе този, в който се решаваше кои ще бъдат членовете на комисията, която ще кодифицира македонския език.
Белград успя да постигне дори невъзможното: да насади съзнанието, че македонизмът лежи на основите на антиалбанизма и антибългаризма. И не само в бивша Югославия, а и днес, много македонци крещят лозунгите „Смърт на шиптарите“ и „българи-татари“, дори и когато ядат бой от сърби или гърци!
Всичко по-горе има за цел да изясни защо някои македонци, дори и след като взеха български паспорти, за да избягат в някой от големите градове на Западна Европа, останаха пленници на това „сърбомислие“!
Най-просто казано, Белград инвестира време, пари и какво ли още не, за това македонското битие да е още по-„отровено“ от антиалбански и антибългарски чувства.

Трябва да се отбележи и това, че днес от Скопие до Белград може да се пътува с железопътен транспорт или по хубава магистрала, а от Скопие до София или Тирана по пътища, построени преди Втората световна война. Което означава, че Белград отдавна е инвестирал в сближаване на народите. А народите се сближават с помощта на пътища и брачни съюзи. Днес почти всяко македонско семейство има връзки по линия на брака със сръбско семейство, обяснява Ким Мехмети.