Непосредствено след края на Първата световна война пандемията от т.нар. испански грип убива 80 000 българи. Как победената във войната България се справя с тази поредна катастрофа, припомня за Дойче веле Николай Цеков.

В края на Първата световна война, погубила 16 милиона души, избухва най-смъртоносната пандемия в човешката история. По различни оценки, жертвите на т.нар. испански грип варират между 50 и 100 милиона. Като източник на заразата отново е сочен Китай. По онова време във вътрешните райони на страната интензивно се набира работна ръка, необходима за бушуващата в Европа война, в която Китай се е включил на страната на Антантата. Работниците са транспортирани през САЩ и Канада, където вероятно оставят след себе си първите огнища на заразата с непознат дотогава мутирал грипен щам. Китайският трудов корпус стига чак до фронта във Франция, където се включва в прокопаването и възстановяването на траншеи, пътища и жп-линии.

През пролетта на 1918 година за лавината от необясними смъртни случаи за пръв път съобщават свободните от военна цензура вестници в Испания, която е запазила неутралитет. Скокообразно грипът обхваща 30% от тогавашното двумилиардно световно население. Смъртността сред заразените варира между 10% и 20%.

Само през първите 25 седмици от разпространението си испанският грип убива 25 милиона души по особено мъчителен начин - задушаване вследствие на остра дихателна недостатъчност. Средно за един от десет заразени краят е фатален. Само в Барселона през този период ежедневно са умирали по 1 200 души. В много държави са затворени всички институции, църкви, магазини и други обществени места. Експертите са на мнение, че ако преди век бяха съществували днешните динамични транспортни връзки, включително и денонощният въздушен трафик, броят на жертвите е щял да бъде значително по-висок.

Пандемията достига воюваща България през май 1918 година. В региона засегнати са още Гърция и окупирана Сърбия, а година по-късно и Румъния. Трите вълни на пандемията убиват поне 80 000 българи, което се равнява на около 2% от тогавашното население на страната. Далеч по-засегнати са Гърция и Сърбия, където пандемията убива съответно 2,5% и 4,2% от населението. Воюващата на два фронта България тежко понася новата заплаха след честите епидемии от холера, тиф и други силнозаразни болести през онова десетилетие. Очевидци свидетелстват, че в усилията си да спрат разпространението на холерата в окопите, българските военни лекари дори прибягвали до физическа разправа с онези войници, които не преварявали водата си.

Срещу холерата неволно помогнала и масовата консумация на плесенясал хляб през войната - известно е, че плесените са суровина за производството на пеницилина, открит през 1928 година от Александър Флеминг. Но преваряването на водата и плесенясалият хляб са безсилни срещу грипните щамове.  Взима ли тогавашна България някакви мерки срещу испанския грип? Медицинският факултет към Софийския университет е създаден едва през ноември 1917 година, а това отчасти обяснява липсата на адекватно противодействие срещу грипната пандемия. Историкът проф. Людмил Спасов припомня в тази връзка, че отлично обучените руски военни лекари изиграват важна роля за подобряване на българската медицина и за въвеждането на карантината като превантивна мярка срещу остроинфекциозни заболявания. Тези лекари пристигат в България с руските войски, бягащи от болшевишкия терор. Сред лекарите се открояват известни учени като академик Георгий Рейн, който е един от най-уважаваните лектори в Софийския университет. Белогвардейските военно-полеви болници в Търново и Стара Загора оказват помощ на местното население при ограничаването на разпространението на заразата, разказва още проф. Спасов.