Анелия Димитрова

Хич, ама хич не се зарадвах на оставката на Нинова, а докато я гледах как едва сдържа сълзите си проумях, че тоталният преврат на Радев продължава.
Нинова не подаде оставка, защото има разбирането, че това е правилният начин да поемеш отговорност и да запазиш партията си. Не пада от поста си защото вътрешната опозиция най-накрая успя да вземе надмощие. 
Нищо подобно - тя е 

свалена от Радев - от неговия служебен кабинет и от неговия инициативен комитет за изборите

Защо Радев избърза и не изчака да мине и балотажът е въпрос, чиито отговор предстои да намерим.
Но докато гледах как Нинова преглъща сълзите си, си дадох сметка, каква брилянтна операция се е разгръщала през последните две години. И не, не е било пред очите ни, било е добре, много добре скрито, дългосрочно замислено, реализирано стъпка по стъпка, така че никой да няма полезен ход.
И си мисля, че 

първият знак е бил когато "скриха Деси"-Деси, 

която се надигаше на пръсти, та никой да няма съмнение за важността и, така както приклякаше, заедно със съпруга си-президент, докато се снимаше с Путин - сакън да не стърчат много над главата му. Която не можеше да бъде удържана от епистоларни упражнения с послания във  FВ изведнъж изчезна - от снимките, от официалните посещения и модните къщи. Прибраха я някъде много стратегически и най-важното, прибра я някой, на когото тя не е могла да опонира.
После дойде безкрайно тъпата и провокативна акция на Гешев в президентството. И ако продължим с теорията на заговора - случайна ли беше тя? Или само от чисто самозабравяне - велик съм, мамо, на президента му разгонвам  фамилията.
И ето тук започват поредицата от стъпки, които още не са пристигнали там, където са тръгнали.
Нали никой не си мисли, че Хаджигенов-Бабикян-Манолова са тези, които предизвикаха протестите? 
Да, не трябва да изключваме изключителното съдействие на ГЕРБ-Борисов-правителството му. 

Но спусъкът беше друг, друг го дръпна, 

друг беше режисьорът на развалената риба, пъдпъдъчите яйца, прашките и тоалетната хартия?
И изникна човекът с юмрука, който нямаше търпение да заяви, че ще иска още един мандат да е държавен глава.
Странно, но това беше почти първият случай, в който Радев, иначе лишен от харизма или способност за емпатия, беше усмихнат, почти лъчезарен, без да иска, подобен на онзи Чапай от преврата на 9-ти. 
И без да мисли за подобията с преврата на 9-ти. Или не?
Но и тогава, трябва да си го признаем, леко му се подсмихвахме, струваше ни се плоско и недържавническо така озлобено да се хвърля срещу Борисов и ГЕРБ, трябва да си признаем, не особено проницателния въпрос-какво пък толкова ще му донесе това? 
И както казах - ГЕРБ вече беше натрупал толкова "активи", че не беше никак трудно срещу него да излязат на улицата толкова и кажи го същите хора, които бяха на улицата срещу Орешарски. 
А по-нататък нещата се развиха по схема измислена-осигурена с безупречна логика и безгрешна логистика: Слави Трифонов в ролята на "полезния идиот", уж тъпия му ход да не състави правителство, предизвикването на нови избори и най-важното - съставянето на служебен кабинет", който да осигури изборите, или по-точно - изборите да имат точно предвидения резултат.
Слави не щеш ли, реши, че е самостоятелен играч, обърка някои реплики от сценария (или пък не?) и ходовете продължиха с безупречна последователност на танц: нови избори, нов парламент, нов "неуспех" да се състави правителство.
И докато си мислехме, че всъщност заради неговия каприз пак играем избори, 

второто правителство подготвяше президентските избори,

 точно според стъпките на танца.
Слави обаче "непотребен стана", залогът падна върху "двамата от Харвард" - хората, за които не знаем много, но знаем със сигурност - те ни го казват често и пламенно - че много харесват Румен Радев.
Хората, които ще обслужат не само своите, но и неговите, а може би първо неговите, интереси.
Те бяха толкова добре опаковани, брандирани и пробутани с тяхното безценно "няма ляво, няма дясно", впрочем Мая Манолова го каза преди тях, нека претендира за авторство, ако не го оспори Христо Иванов, но толкова добре пласирани, че успяха да унищожат и да обезглавят ДБ, ДСБ, БСП, ИТН. 
Някой има ли отговор как успяха да убедят дори половината привърженици на десните партии да гласуват за Румен Радев.
Какво да кажеш, освен - 

поклон пред кукловодите

И ето я равносметката две години по-късно - Радев владее всичко - президентството, новите партии (старите са разгромени, последно - БСП), чрез тях НС, чрез него - изпълнителната власт.
Това прилича ли ви на президентска държава? 
Радев тепърва ще ни покаже проекта си за Конституция, а неговата прокси-партия и присъдружните и ще му я гласуват. 
Сега и било дошло времето да ни я покаже.
Дали някой се пита какво ли пише в този проект?
Защо сега се втрещих от Нинова ли? 
Радев вече и нанесе няколко много тежки удара в гръб-постави я в шах с ранното обявяване на кандидатурата си, направи всичко възможно колкото е възможно повече гласове и логистика от БСП да отиде към "Продължаваме промяната", точно преди парламентарните избори посочи с пръст Крум Зарков и го обяви за "бъдещето на лявата политика" - пускаше и кръв редовно и жестоко.
Във фехтовката има един израз - "удар на милосърдието", когато противникът е смъртно ранен го доубиваш с един удар, за да не продължават мъките му.
Нинова беше доубита ритуално, за да е ясно на всички, кой е новият повелител на лявото. И не само.
Та това схематично са белезите на тоталния преврат, извършен от Радев или от хората, които стоят зад него.
И да повторя - през тези две (а може би пет години) сме подценили много безотговорно или Румен Радев или някой, който хвърля го-голяма сянка от неговата.
Но операцията е почти завършена - сега е ред на убедителните аргументи за провал на партиите и парламентаризма, за предимствата на едноличната власт и президентската държава и за националноотговорното поведение на партиите, които ще (опитат) да го превърнат в нова Конституция.