Как границите на приличието и историческата памет се подминават протоколно и незабележимо

Георги Папакочев, 01 февруари 2024 г. 

Съществуват някои невидими на пръв поглед граници на общественото приличие, които не следва да се прекрачват. Днешният 1 февруари 2024 г., обявен за Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим, се оказа

 събитието поругано по най-перфиден начин,

 при това пред погледите на бивш президент, председател на НС, посланици, евродепутати, духовници и насълзените все още очи на неколцината все още  живи жертви на репресиите в занданите на ДС и концлагерите на комунистическия режим. 
Просто един от най-пищните венци, поднесени помпозно на мемориалната стена в парка пред НДК, беше от…новия кмет на София Терзиев! Същият този кмет, чиито баща  Александър Терзиев е бил офицер от Първо главно управление на ДС, дядо му Васил Терзиев, на когото е кръстен, е бил партизанин, а после - генерал от Държавна сигурност и дългогодишен началник на нейното Трето управление (военно контраразузнаване), чичо му Павел Терзиев е офицер от VI управление на ДС, а братът на дядо му - Тодор Терзиев, е началник на IV управление на ДС (научно-техническо направление)? Естествено никой от присъстващите не обърна внимание на тази „дребна“ подробност, както и на преработения от Димитър Методиев и Георги Джагаров, най-приближените до Тодор Живков „придворни комунистически поети“, текст на националния химн, който беше изпълнен на церемонията и който всички слушаха изпънати и мълчаливо! При това без дори да подозират как границите на приличието и историческата памет се подминават протоколно и незабележимо.

И още нещо – прочулото се със своята проруска и антиевропейска пропагандна политика БНР с неговата програма „Хоризонт“, бяха решили, /уж случайно, де!/че тъкмо на 1 февруари 2024, денят в който т.нар. „Народен съд“ през 1945 г. е  осъдил на смърт трима регенти, 67 депутати, министри, генерали и полковници, чиито присъди са били изпълнени още на същия ден, водещ на скандалното предаване „12+3“ трябва да е не друг, а тъкмо щатния журналист на БНР с руски псевдоним, който само преди година беше обявил във ФБ, че е „достатъчно е да погледаш само десетина минути някой нахален и неумен богаташ като Хампарцумян, за да разбереш защо е трябвало да има Народен съд“. Естествено днешният български съд оправда ответника Петър Петров Георгиев / всъщност Петър Волгин/ в делото, заведено от 102-годишна жена, репресирана и преследвана от същата комунистическа ДС с мотива, че журналистът от Българското национално радио Петър Волгин „е прекрачил границите на журналистическата етика, както и на свободата на словото с изказването си, възхваляващо Народния съд, но той не е причинил с думите си вреда на жена, която е жертва на комунистическия режим, но не и на самия Народен съд“ ! Това  реши съдът в края на ноември 2023 г. и днес, на 1 февруари 2024 година,  в деня на почит към жертвите на комунизма, 

предаването на Волгин отново бликаше от ирония и откровено презрение към Европа, НАТО, САЩ и Украйна, 

естествено.
Всичко това се случи в един единствен ден, през който следваше да бъде изразена признателността към онези хиляди убити, десетки хиляди изселени и стотици хиляди жертви на комунизма и неговите репресивни органи като Народния съд и ДС. Същите, които де факто бяха скрито „реабилитирани“ от новия кмет на София и от водещия на програма „Хоризонт“ на държавното БНР. 

Ден, в който сякаш комунизма се беше върнал в България след кратко отсъствие.