Христо Попов

През последните няколко седмици, „Ковид-19“ буквално превърна целия свят в свой заложник. Този вирус влезе у нас незабелязано и зарази стотици, нищо неподозиращи българи. Независимо от политическата  ни пристрастност, факт е, че своевременните мерки осъществени от правителството не позволиха на тази пандемия да се превърне в нещо много по-лошо от това, което е към момента. За сравнение, трябва само да си спомним какво се случва в Италия, Испания, САЩ и Обединеното Кралство. Една от многото поуки, която ние, като граждани и нашите ръководители би следвало да извлечем от ситуацията е, отстояването на твърда позиция, особено когато обществото избира да пренебрегне предупредителните знаци за задаваща се заплаха. Резултатът от подобно бездействие може да бъде 

катастрофален за социума,

 незавизимо дали опасността има физическа или идеологическа същност.
Понастоящем съществува друг не по-малко опасен вирус, циркулиращ на територията на нашата страна. Той вилнее у нас вече повече от 100 години и се е доказал като по-летален и невидим в сравнение с „Ковид-19“. По време на пребиваването си в България, този вирус е отговорен за загубата на десетки хиляди човешки животи и икономически застой, непозволяващ на страната ни да достигне пълния си потенциал. Иде реч, разбира се за

 руското влияние,

 което разяжда българското общество прекалено дълго. Необходимо е ние, като личности и правителство да вземем адекватни мерки за осуетяване разпространението на тази болест, тъй като инак тя ще доведе до некротизиране тъканта на българското общество, а Велика България ще остане само далечен спомен от историята.

Правителството предприе необходимите мерки за намаляване на  разпространението на „Ковид-19“, за да защити живота на българите, нашата икономика и да запази цялостта на здравната ни система. Като българи, ние следва да се гордеем с нашата издръжливост и устойчивост – притежаваме неестествената способност да преодоляваме всяко препятствие. Правили сме го и ще продължим да го правим. „Ковид-19“, както се появи у нас, така й ще отмине, превръщайки се в далечен помен. Уви, невъзможно е да бъде казано същото за руското влияние. Доста подобно на „Ковид-19“ - появи се неканено, обаче 

забрави да си тръгне

 И ще остане – поне докато на държавно ниво не бъдат предприети необходимите действия за отстраняването на подобен вид паразитизъм.
Експулсирането на руски официални представители от страната вероятно бе първата правилна стъпка за преодоляване на това влияние, но са необходими още много подобни, за да бъдат успешно съхранени българската идентичност и култура. Трябва държавният елит да изпрати ясно послание към Владимир Путин и международната общност, че страната ни повече няма да бъде обект на Съветско влияние и руско. България е суверенна държава, няма как да позволи на авторитарни режими да диктуват насоките на външната й политика, икономика и културно наследство. България е правова държава, член на НАТО и ЕС, отстояваща евроатлантическите ценности. Стремим се да бъдем по-добри от преди и е наш дълг да оформим държавата и обществото така, че да бъдат по-добро място за нашите деца, отколкото са за нас днес. За да бъде постигната тази цел трябва да гледаме напред към едно по-светло бъдеще, а не да се обръща поглед назад към миналото. Бъдеще, за което нашите родители и предци са мечтали, и за което много българи са дали живота си. Това би била България на възможностите, място, което децата ни не биха напуснали, за да живеят и работят в чужбина. Казаното обаче е осъществимо единствено в отсъствието на руското влияние, сеещо зараза от поколения. И както е казал Христо Ботев - „само онзи, който е свободен, само той може да се нарече Човек в пълния смисъл на думата“. И нека заедно заявим: ние наистина сме човеци, ние сме наистина свободни!