Георги Лозанов, Дойче веле

До началото на Страстната седмица в Украйна бяха убити над 200 деца, кой знае колко са станали вече…

Фотокореспондент на една от световните информационни агенции ми разказа за нещо, което наричат скачащ миномет. Минометът се поставя в каросерията на камион с високи бордове, за да не се вижда, а камионът спира в близост до училище, в чийто двор играят деца. Минометът изстрелва към тях за секунда поредица от снаряди и гледката е потресаваща.

Украинската отбрана засича координатите му и на свой ред стреля по целта, но камионът вече се е отдалечил. За сметка на това там се появяват медии, лоялни към режима на Путин, които трябва да представят ситуацията така, сякаш украинците сами са поразили децата.

Валидно за всеки човек

Това е валидно за всеки нормален човек, но на днешния ден трябва да кажем, че не си християнин, ако можеш съзнателно да убиеш невинно дете. Или ако дадеш команда някой да го направи, или дори, ако се правиш, че няма такова нещо. Защото мисията на Христос, за която се жертва на кръста, е именно да спаси хората от смъртта, като им покаже как може да стане това – с любов.

Той събира Десетте божи заповеди от Стария завет в две: „Обичай своя Бог“ и „Обичай ближния“, което е една и съща любов, тъй както Той е и Бог, и човек. Дори само омразата вече е смърт – „Всякой, който мрази брат си, е човекоубиец“, казва Св. Йоан Богослов. Вярата в Христос не ти позволява да посегнеш на живота на другите тук, на Земята, и ти дава шанс ти самият да постигнеш вечен живот там в Небесата.

Когато в нощта на Възкресението християните повтарят „Смертю смерт поправ“, изразяват благодарността си към Спасителя, че е дошъл на Земята със своята смърт да им върне надеждата за безсмъртие. И да ги остави сами да изберат между смъртта и безсмъртието, което съвпада с избора между добро и зло. И зависи от таланта им да ги разпознаят и волята им да застанат на страната на доброто. Земният живот е даден на човека като дар – той няма заслуга за него, но вечният живот зависи от собствените му морални усилия, а те на свой ред зависят от отношенията му с другите човеци.

Либералната демокрация е най-значимото достижение на християнската цивилизация, защото за първи път в историята успява да построи социално-политически модел върху основните християнски ценности – любовта към ближния, независимо колко ти е далечен, и свободата на избор, включително и дали да вярваш в Христос.

Единствената кауза: човекът с неговите права

В „Деяния на апостолите“ пише: „Бог не гледа на лицето и цвета на кожата, Бог гледа на сърцето на човека“. За либералната демокрация моралният императив на Християнството е станал политическо действие, а любовта към ближния, преведена в съвременни категории, се практикува като толерантност към него, без връзка с етноса му, религията, националността, пола, сексуалната ориентация, убежденията… Заедно с това той има свободата сам да реши какъв да е, да бъде автор на човешките си бъднини, което е защитено в доктрината за човешките права. Човекът с неговите права е каузата на либералната демокрация, която не може да бъде жертвана заради никаква друга кауза, включително и тази на самата либерална демокрация. И това я прави по някакъв начин уязвима от чуждата агресия – било с оръжие, било с пропаганда.

Само така, освен с внедряването на тролове и купуването на лидери на мнение, може да се обясни влиянието на кремълската пропаганда върху немалка част от хората на Запад (да не говорим у нас). Въпреки абсурдния ѝ лайтмотив, че либералната демокрация е довела до упадък на християнските ценности, а путинова Русия е техният носител и пазител. Колко трябва да ти е промит мозъкът от пропагандата, за да не искаш да си спомняш, че в бившия Съветски съюз десетилетия наред атеизмът беше задължителен „по закон“ и държавата преследваше християнството, рушеше храмовете му, забраняваше ритуалите му, обявяваше свещениците му за врагове на народа. И че главен организатор на тази разправа беше КГБ, чийто „възпитаник“ е Владимир Путин. Днес, ако изключим ръста на корупцията, нищо не се е променило особено.

Режимът на Путин носи всички репресивни черти на съветския – дори пак има „партийни секретари“ по места и лагери в Сибир (за украинци). Само дето комунизмът като държавна идеология частично е отпаднал, за да бъде заменен от национализма, а Кремъл от един тоталитаризъм се е преместил към друг – фашизма.

Съвременните лъжепророци

Опитът на Путин в съучастие с РПЦ да изнесе по Православната дъга християнските ценности от либералната демокрация и да ги присвои е съвременен образец на лъжепророчество. За такава опасност предупреждава още св. евангелист Матей: „Ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните“.

В началото разпознаването им може и да е трудно – страховете на изнежения от либералната демокрация човек сигурно го правят подвластен на изкушения отвън, но след 24 февруари всичко стана ясно.

Христос посочва ориентира – „едно дърво се познава по плода”. След горчивите плодове на руската инвазия в Украйна, след хиляди цивилни жертви, чиято единствена вина е, че искат сами да решат как да живеят, да не видиш в режима на Путин олицетворение на злото, вече не е заблуда, а съзнателно заставане на негова страна. И обратното, ако се водиш дори не непременно от християнски, а просто от човешки ценности, трябва по всякакъв начин да помогнеш на украинците да се защитят от злото.

Заблудените християни, ако наистина са били такива, дано тази година да се казали преди „Христос воскресе!“ – „Отричам се от Сатаната!“