Лидерски амбиции ще станат причина утре – 1 февруари, десните избиратели да възпоменават разделени и противопоставени и Деня за почит към жертвите на комунизма. Тази година е още по-специална – навършват се 75 години от разстрела на министри, народни представители, генерали и старши офицери, осъдени от кървавия Народен съд. 

Още преди седмица Съюзът на репресираните от комунизма, с председател Драго Михалев обяви, че  възпоменанието ще бъде в събота, от 11 часа пред мемориала до НДК. Михалев изпрати дори писмо до военния министър Каракачанов да разпореди гвардейска рота да присъства на възпоменанието и да отдаде почит към жертвите. Традиционно всяка година Съюзът на репресираните е организатор на възпоменанието и отслужване на заупокойна литургия. Към тях се присъедини и БЗНС на Николай Ненчев. Атлантическият съвет на България. СДС обявиха на страницата си, че от 11 часа ще поднесат венци и цветя.

В ранния следобед днес обаче се появи съобщение на Демократична България, че организират възпоменание за жертвите на комунизма, но от 10 часа на същия мемориал пред НДК. Неофициално се твърди, че „Да, България”, ДСБ и Зелените не искали да се идентифицират с ръководствата на другите десни партии и най-вече с управляващите от ГЕРБ, които също присъстват по традиция  на възпоменанието. Помним как на миналия 19 февруари, когато се прекланяме пред Апостола Левски, Атанас Атанасов и Христо Иванов пуснаха снимки, как съвсем сами палят свещи за Дякона в столичен храм, вместо да бъдат до гражданите, на националните тържества пред паметника, издигнат на мястото на бесилото му. Ефектът от единашката им акция беше нулев.

Оказва се, че тепърва ще делим и паметта към невинните жертви на комунистическия режим. А преклонението към невинната им кръв не може да бъде собственост нито на ДСБ, нито  на „Да, България”, нито на която и да е друга формация. То принадлежи на цялата демократична общност, принадлежи като карма дори и на кървавите комунистически палачи и техните наследници, които не са се покаяли и не са поискали прошка. Освен това години наред лидерите на така наречената стара градска десница бяха упреквани, че винаги подминават този паметен ден, а някои от тях дори твърдяха, че антикомунизмът бил вече демоде. Атанас Атанасов и Христо Иванов са присъствали на поклонението единствено през февруари 2018 г. Иван Костов и Радан Кънев пък никога не са стъпвали на този мемориал, а Зелените им другари може би дори не знаят, че има такъв ден в календара на България. И лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов не е полагал лично цветя пред черната гранитена стена, на която са изписани имената на 10 хиляди българи. Но като премиер винаги изпраща венец.

Днес, когато се правят нагли опити престъпленията на комунизма да бъдат омаловажени и заличени за следващите поколения, десните  се оказаха още по-разединени, без да си дават сметка, че противопоставени още по-трудно ще пазят  истината и паметта към жертвите и тяхното дело.

И след това ново морално обезкървяване, което десницата ще си причини сама утре, как ще се печелят бъдещи избори, как ще се брани демокрацията от наши и чужди врагове, след като сами сме си душмани?