„Съществуващият политико-икономически модел в България наподобява донякъде неофеодален модел, в който държавата е само един от играчите. Има и много други играчи, които много често са и по-силни и държавата трябва да се съобразява с тях“, каза в интервю за БНР проф. Любомир Топалов, гост-професор към Бостън колидж, 11 години преподавател в Университета „Мейджи“ в Токио.

„Правителство, каквото се формира в момента, ще работи на минималния консенсус и ще бъде толкова крехко, че освен ако не се разпределят интересите под масата и не се поддържа един видим паритет, може да бъде съборено па всяко време. Ако дойдат скоро избори отново, конфигурацията ще бъде различна“, прогнозира Топалов.

Според него е притеснително, че правителството ще бъде училище за политици.

Проф. Топалов е автор на книгата „Политическа икономия на популизма“, която разглежда успеха и краха на либералните демокрации.

„Границата при популизма изглежда малко като линия в пясъка, която може да се мести напред и назад в зависимост от това кой я слага. Има много вълни на популизъм, но симбиозата между популизъм и демокрация е много характерна за сегашната. Идеята за популизма се е изместила и е влязла в съвременната реторика като вид обида към другите“, посочи той.

Според Любомир Топалов, популизмът е предвестник на много от проблемите, които се появяват при либералната демокрация, особено при развитите демокрации.

Определено имаме „пропадане на основите на либералната демокрация“, посочи той.

„Преди 30 и няколко години либералната демокрация победи, но, донасяйки свободата, вече нямаше реален противник и начин, по който да се въздържа от вид надменност“, коментира Любомир Топалов.

„В момента имаме много алтернативи, но нито една не е добра“, заяви проф. Топалов.

„Няма идеологии, които да дават идентичност на избирателя. И това не е само в България, това е и във Франция, в Англия, в Америка. Проблемът в момента е, че няма алтернатива на либералната демокрация, но самата либерална демокрация не работи вече, защото има голямо разминаване между реалността и това, което либералната демокрация предлага на хората.“

„Популистите показват определени проблеми, за които хората се притесняват, които ги вълнуват, но които са потиснати и заметени под килима. Именно тук е най-големият проблем в либералната демокрация е на тези доминиращи антипопулистки елити, които не чуват. Филтрирането на шума от реалното съобщение не се случва, а има такова нещо. Политиците трябва да обръщат внимание на нещата, които хората ги вълнуват.“

Това, което би могло да се получи в българския контекст, е нежелана политическа апатия и цинизъм, изтъкна още преподавателят.

„Опасността е залитането към желанието да се придърпат силни лидери. В България се говори за път към президентска република. Това ще е много страшно, защото президентската република ще бъде много по-неуправляема и деспотична, отколкото парламентарната.“

„Популистите използват референдуми все повече, а референдумът е опасно оръжие в ръцете на един популист“, каза още Топалов.