Извънредният и пълномощен посланик на Руската федерация у нас Анатолий Макаров строи днес цялата държавна и духовна власт на Варна пред паметника на българомразеца граф Игнатиев. Поводът е 189 години  от неговото рождение, но демонстрацията е знакова за влиянието, което Кремъл продължава да има в България.

Пред паметника на граф Игнатиев, намиращ се в Градската градина, бяха положени венци от името на Варненска и Великопреславска св. митрополия, Община Варна, Областната управа, Генералното Консулство на Руската Федерация в гр. Варна. В почетното отбелязване на 189 години от рождението на графа взеха участие Негово Превъзходителство Извънредният и Пълномощен Посланик на Руската Федерация в България г-н Анатолий Макаров, г-н Иван Портниx, кмет на Община Варна, г-н Стоян Пасев, областен управител, Негово Превъзходителство Генералният консул на Руската Федерация във Варна г-н Владимир Климанов, съобщава madeinvarna.com.

Поклонението пред бюста на Игнатиев, наричан още от съвременниците си Лъжко паша е една зловеща ирония, която демонстрира цялата трагедия в историческото битие на българския народ. Във Варна – най-русифицирания град в България явно продължават да четат родната история не като българофили, а като русофили, забравяйки, че документи и съвременни исторически проучвания доказаха, че графът е отговорен за обесването на Апостола,  а и през целия си престой на Балканите е работил срещу българската кауза, етнически и национални интереси. Историкът Янко Гочев е категоричен, че  граф Н. Игнатиев никога не е бил българофил, той е едновременно панславист, сърбофил и туркофил, което го превръща в много опасен българофоб.
През юни миналата година група български учени поискаха от кмета на София Йорданка Фандъкова да спре фалшификацията на историята ни, а от картата на столицата да изчезне името на Игнатиев.

 Пророчески остават думите на Захари Стоянов, написани 1886 г.: ,,Джанъм, ние искаме да имаме история, минало, свои герои, наше ,,ура". Как не могат да разберат това московските славянофили? Ревне ни са, ей така, щото между безбройните чужди паметници по всичките краища на Отечеството ни да има запазено и едно кьошенце наше, българско. Искаме да видим ние, че между различните площади и улици на градове, украсени с имена ,,Московска“, ,,Александровска“, ,,Аксакова“, ,,Паренсова“, ,,Гуркова“, ,,Славянска“,,,Николаевская“, ,,Невская“ и пр. да блещука и нещо като: ,,6-ий септемврий", ,,Сливница“, ,,Драгоман“, ,,Батенберг“ и т. н. Лошо ли искаме? Лошо-добро, искаме си го у нас, дома, на бащиното си свято огнище. Чуждото ние не щеме; но желали бихме, щото и чуждите да си подръпват покровителската ръчица от нашето, защото тя може и да бъде опарена, не основана на много закони, а в такъв случай, християнската любов почва да капризничи... Но хората, които са унищожили Полша, Малорусия (Украйна -б.м.) и Бесарабия, не искат да слушат. Турили един път те намерение да правят от България Задунайска губерния, нищо свято не ги спира... Това правителство (руското-б.м.) иска да ни глътне. Не го искаме, защото то има: бесилки, Сибир, Сахалин, III отделение, тюрми, нагайки, камбани, шпиони и прочие. Ако то иска да има с нас братски и человечески съюз-добре дошло. Но то иска дружбата на вълка с агнето!“