"Да опознаем и разберем миналото, е акт на самопознание, повторно "рождество", но вече на самите нас". Само така може да сме готови за  реалността с всичките ѝ коварни клопки и хищни зъби, по-опасна и от на нилски крокодил. Да сме нащрек, а не подвластни на илюзии. Пробутваха ни ги, а и още ни ги пробутват, за да си оплетат кошницата и да ни пожертват заради интересите си. Както е станало с поета. Както става днес в Русия. А инак - ние все още нямаме ресурс да се справим с комунизма. Доста е удобен. Той е манталитет. А приказките срещу него – беззъба реторика, за да не кажа безвредно плещене". Това заяви пред Marginalia.bg авторът на документалната книга „Третият разстрел“(1993) Марин Георгиев. 

"По-важен е  отговорът на друг въпрос: дали, изваждайки на бял свят показанията на поета, не удължих присъствието му, защото бе възможно да отмира от естествения ход на времето с новите му ценности и разбирания за литература. Ние сме облъчени от миналото. Наскоро писателката Елена Алексиева заяви, че от нейното поколение почти не  се интересуват от Вапцаров, а пък от новите поколения – никак. Ако мирно си седях, нямаше да видя толкова ненавист, злоба и обиди. Обвиняват в поръчка ония, които са я вършили. Доста откровено съм разказал как е станало. Не издържах на изкушението: надзърнах, дето не трябва. И стана тя каквато стана. Никога не съм имал намерение да пиша такава книга. Стана случайно. За разлика от тези, които са писали преди  и написаха след мен. Колкото до огъня, може би вече ще е по-леко – би трябвало да го поделя и с най-новата модификация по темата. Защото в основата ѝ са същите факти, не съм ги измислил. Повтарят се! Странно, но въпреки това, засега артилеристите и снайперистите мълчат. Мълчанието или стрелбата ще са теста за кой кой е и какво е написал. И даже – кой е поръчковия автор. А ако има поръчка – и кой е поръчителят", казва още Георгиев.