Очертават се поредните избори, за които отново ще се каже, че са с най-ниска избирателна активност от началото да демократичните промени у нас. Засега можем да очакваме, че пред урните ще застанат около 1.9 – 2.1 милиона избиратели (около 30 % от гласоподавателите по избирателни списъци).
Това сочи най-новото социологическо изследване на агенция "Медиана".
Според него ако изборите бяха днес, то ГЕРБ-СДС щяха да получат 24.5% от гласовете, Възраждане са втори с 13.7%, ПП-ДБ биха получили 12.1%, БСП - Обединена Левица - 8.8%, АПС на Доган - 8.7%, ИТН - 7.0%, ДПС - Ново начало на Пеевски - 5.0%, Синя България - 3%, МЕЧ - 2.4%, и 11.4% биха гласували с "не подкрепям никого".
Няма партия, която да концентрира върху себе си надеждите и очакванията не само на мнозинството, но дори и на значителна част от избирателите. Наблюдаваме по-скоро обратния процес – отдръпване от политиката и политическото. ГЕРБ, Възраждане, БСП (Обединена левица) и ИТН запазват позициите си, но не нарастват значимо. При ПП-ДБ ерозията на доверието продължава. Втората на последните избори партия ДПС е разцепена и сега се явява в две формации, които се борят за пето-седмо място в парламента. „Величие” на практика изчезна от политическия терен (0.7% в изследването). Двете формации („Меч” и Синя България), които са близо до 4%-та бариера запазват своите шансове не толкова поради голям прираст на избиратели, а благодарение на ниската избирателна активност.
Данните засега показват, че независимо от ниската избирателна активност (а донякъде и благодарение на нея) няма да представлява особена трудност сформирането на трипартийно мнозинство за съставяне на правителство. Проблемът ще бъде по-скоро трайността на такова мнозинство (тип „сглобка”) и неговата легитимност в очите на огромната маса негласуващи избиратели.
Възможността за съставяне на правителство може да реши проблема на партиите с така наречената „политическа криза”. То обаче няма да реши проблема на обществото с политическото му представителство. Огромната част от избирателите (53 %) не вярват, че те реално избират. Не вярват, че от техния избор зависи кой и как управлява страната. За тях изборите и въобще целият така наречен „демократичен процес” се превръща във фарс, залъгалка за наивници. Точно този проблем предстоящите избори вероятно няма да решат.
На този фон не изглежда парадоксално, че партията „Не подкрепям никого“ вече се бори за второ място по брой симпатизанти.
Все още има около 360 000 избиратели, които се колебаят за кого да гласуват. На фона на очертаващата се много ниска изборна активност това е огромна маса, която би могла драстично да промени очертаната картина ако се люшне в една или друга посока. Засега обаче не се очертава някакъв значим притегателен център за тези избиратели, сочи още изследването. I БГНЕС
Фактор
Това сочи най-новото социологическо изследване на агенция "Медиана".
Според него ако изборите бяха днес, то ГЕРБ-СДС щяха да получат 24.5% от гласовете, Възраждане са втори с 13.7%, ПП-ДБ биха получили 12.1%, БСП - Обединена Левица - 8.8%, АПС на Доган - 8.7%, ИТН - 7.0%, ДПС - Ново начало на Пеевски - 5.0%, Синя България - 3%, МЕЧ - 2.4%, и 11.4% биха гласували с "не подкрепям никого".
Няма партия, която да концентрира върху себе си надеждите и очакванията не само на мнозинството, но дори и на значителна част от избирателите. Наблюдаваме по-скоро обратния процес – отдръпване от политиката и политическото. ГЕРБ, Възраждане, БСП (Обединена левица) и ИТН запазват позициите си, но не нарастват значимо. При ПП-ДБ ерозията на доверието продължава. Втората на последните избори партия ДПС е разцепена и сега се явява в две формации, които се борят за пето-седмо място в парламента. „Величие” на практика изчезна от политическия терен (0.7% в изследването). Двете формации („Меч” и Синя България), които са близо до 4%-та бариера запазват своите шансове не толкова поради голям прираст на избиратели, а благодарение на ниската избирателна активност.
Данните засега показват, че независимо от ниската избирателна активност (а донякъде и благодарение на нея) няма да представлява особена трудност сформирането на трипартийно мнозинство за съставяне на правителство. Проблемът ще бъде по-скоро трайността на такова мнозинство (тип „сглобка”) и неговата легитимност в очите на огромната маса негласуващи избиратели.
Възможността за съставяне на правителство може да реши проблема на партиите с така наречената „политическа криза”. То обаче няма да реши проблема на обществото с политическото му представителство. Огромната част от избирателите (53 %) не вярват, че те реално избират. Не вярват, че от техния избор зависи кой и как управлява страната. За тях изборите и въобще целият така наречен „демократичен процес” се превръща във фарс, залъгалка за наивници. Точно този проблем предстоящите избори вероятно няма да решат.
На този фон не изглежда парадоксално, че партията „Не подкрепям никого“ вече се бори за второ място по брой симпатизанти.
Все още има около 360 000 избиратели, които се колебаят за кого да гласуват. На фона на очертаващата се много ниска изборна активност това е огромна маса, която би могла драстично да промени очертаната картина ако се люшне в една или друга посока. Засега обаче не се очертава някакъв значим притегателен център за тези избиратели, сочи още изследването. I БГНЕС
Още от България
Даниел Митов: В Брюксел ясно посочват Русия като виновник, в София чакат морето да проговори
"Българският премиер и правителството му продължават да описват последиците от войната така, сякаш тя е атмосферно явление"
ПП събра подписите за извънредно заседание на правната комисия в НС за публичност на указите на президента за помилване
Действащото към момента изключение за публикуването на тези укази не осигурява единен, общодостъпен и траен официален източник на информация за издадените укази
Президентството: Не сме се срещали с Буданов, а знаели ли са...
От МВнР и МО са заявили, че не са имали официални контакти с шефа на президентската канцелария на Володимир Зеленски