Константин Мишев*

Защо трябва да има закон, който да забранява на разузнавателните служби да вербуват журналисти? Това е важна тема за мен. Ще го кажа на разговорен език - болна тема. На кого служат или би трябвало да служат медиите? На обществото или на службите за сигурност? И не, не винаги обществените интереси съвпадат със задачите на различните разузнавателни или правоприлагащи структури. Разбира се, че има случаи при които един журналист в екстремна ситуация е нормално да изпълни гражданския си дълг. Ако например има информация за подготвян атентат, отвличане на хора или заговор за убийство. Не говоря за тези случаи. При тях няма значение дали човекът е журналист, дърводелец, ядрен физик или шофьор на автобус. Пиша за 

вербуването на журналисти

 От няколко десетилетия насам има забрана за американските служби да използват журналисти за дейност под прикритие. Но много хора все още се съмняват, че тези ограничения се спазват стриктно. Нужно е да минат много години, за да бъде убедена публиката, че журналистите действително работят за нея и само за нея. Интересно е, че в разговорите, които съм имал с бивши ръководители на български разузнавателни служби и със специални агенти на американското Федерално бюро за разследване, всички те бяха против закони или правила срещу вербуването на журналисти. 

Разузнаванията, независимо на коя система служат или на кой континент действат, се противопоставят на подобни ограничения. И винаги се изтъква националната сигурност. Защо смятам, че забраната преди всичко трябва да бъде към разузнаванията? Повечето журналисти са вербувани като съвсем млади и без достатъчно житейски опит. Някои от тях са споделяли пред мен със съжаление, че тогава са били по-податливи на натиск или са смятали за романтично да работят като агенти. Тук не пиша за така наречните "международници". Броят се на пръстите на едната ръка онези от тях, които не са работили или не работят за външното или военното разузнаване. Има съдебно дело срещу мен от един такъв водещ на телевизионно предаване именно за това, че казах, че е агент на военното разузнаване. По съвет на моите адвокати не би трябвало да разисквам този случай до приключването на делото. И тази кратка статия не е за журналистите, които са донасяли на някогашната политическа полиция. Това е друга тема. Става дума за днешния ден. Вие бихте ли дали информация с уговорката, че ще бъде запазено в тайна вашето име, ако знаете или се съмнявате, че журналистът е служител под една или друга форма на тайните служби? Ами тя или той са длъжни да докладват кой е източникът. А във всяка област на живота може да ви се наложи да се доверите на един журналист - от финансови злоупотреби до домашно насилие. Ясно е, че каквито и закони да има все пак е важно отделните журналисти да изградят 

репутация на неподкупни и независими професионалисти

 Това става бавно и понякога много трудно, но все пак е възможно. Няма как човек да се докаже с една или две статии или с три телевизионни предавания. Доверието се гради дълго, но може да рухне за един миг. Възможно е да ви звуча като наивник над средната възраст, но дълбоко вярвам в правотата си. 

Или си журналист, или си ченге

 Двете не вървят заедно. И зная, зная, че велики писатели и журналисти в миналото са били шпиони. Но нали миналото би трябвало да е наш учител? А този урок поне аз го разбирам като НЕ на тази практика. Омръзна ми всекидневно като чета някой вестник или сайт или като гледам предаване по телевизията и като зная, че авторът или водещият е бил или сега е вербуван - да се чудя дали сам е решил да разисква определена тема или изпълнява задача на бившите или настоящите служби. 

И си мисля в заключение на тези няколко реда....предпочитам да чуя репортаж на журналист с по-беден речник, но за когото съм убеден, че не е на служба в разузнаването, отколкото на някой с висока ерудиция и шест чужди езика, чийто господар е някое разузнаване, а не ние, зрителите.

*Авторът е работил в Ню Йоркската секция на %Свободна Европа“, бивш съветник на премиера Филип Димитров.