„Голяма франгментация на парламентарни групи и същевременно отчетливо дясно възможно мнозинство. Това е резултатът в Народното събрание след изборите. Когато погледнем аритметически и програмите – ясно личи, че десницата е най-силно представена в парламента”, заяви преде Нова телевизия бившият председател на народното събрание Михаил Миков.
По думите му, самият избор на кандидата за премиер на ГЕРБ – Даниел Митов, който преди това е бил в партии, които са представени в парламента в момента, показва постоянното движение в дясното пространство.
„С акта на досегашния министър-председател - че той се оттегля леко в страни, като отваря възможност за някакво дясно мнозинство – това също доказва движението в дясно”, категоричен е той.
„Едно е персоналното настроение, второ са програмите, съвсем трето – възможното основание, на което да се състави мнозинство”, посочи Михов в отговор на въпроса дали е възможно да се сформира кабинет с оглед на нагласите, които останалите партии имат срещу ГЕРБ.
Според него всички в момента си задават въпроса кое ще бъде мнозинството.
„Възниква обаче въпроса кой всъщност ще е опозиция? Всички смятат мнозинството, а никой не се замисля, кой ще е опозиция”, посочи той и допълни:
"Сега е моментът БСП да се опита и да се заяви като представител на мнозинството с леви интереси и да застане в ясна опозиция - на дясното, евентуално мнозинство, което ще се сформира и ще излъчи правителство".
Още от България
Николай Ненчев: Несъмнено руски дронове са атакували корабите, Радев да преглътне егото си и да поиска допълнителни сили от НАТО
„Не искам да плаша хората, но действително се намираме в един изключително критичен момент за България и нейната сигурност“
Северна Македония: Очакваме от България, като държава членка на НАТО и ЕС, да предаде Ива Михайлова
Николоски смята, че северномакедонското Министерство на външните работи е било прецизно в комуникацията си по случая, който определи като „класическо бягство от правосъдието“.
„Булгаргаз” поиска 34% скок на цената на газа през ноември
От дружеството обосновават предложението си с разходите за доставка на природен газ, включително по дългосрочния договор с Азербайджан