Пред нас стои предизвикателството да се освободим от старото съветско наследство, което е не само въоръжение и техника, а и начин на мислене. НАТО гледа към бъдещето, надявам се и ние да се движим напред, към хоризонт 2030 г.

Това заяви в интервю за БГНЕС Михаил Найденов, експерт по отбрана и национална сигурност.

„Можем да използваме членството си в НАТО за ускоряване на технологичното превъоръжаване на Българските въоръжени сили и за изграждането на силна и модерна отбрана в сегашната среда на сигурност, най-вече предвид предизвикателствата, идващи от изток. Тук ще спомена Черноморският регион. България може да използва потенциала на НАТО, така че да укрепи своята сигурност. България може много повече, може да използва потенциала на агенциите на НАТО при осъществяване на проектите за превъоръжаване и модернизация. Агенциите на НАТО гарантират ефективност и елиминират риска от корупция“, категоричен е той.

Експертът коментира и последната среща на върха на НАТО, за която заяви:

„Промяната е видима, промяната е знакова. Джо Байдън участва в срещата на върха на НАТО, това му е първото участие и заяви, че ангажиментът към колективната отбрана е свещено задължение за Америка. Какъв по-ясен знак за всичко това? Освен това – държавните и правителствени ръководители показаха единството на НАТО, те на практика демонстрираха, че двете страни на Атлантика са отново заедно. Дори начертаха пътя напред, как да се развива НАТО през следващото десетилетие. America is back (Америка се завърна – бел. ред. ) – това беше посланието на Байдън, когато пое президентския пост и най-видимият му израз в момента е тази среща на върха на НАТО“.

Михаил Найденов обясни някои акценти от плана „НАТО 2030“.

„Този план е израз на волята на съюзниците да продължават по един качествено нов път напред, така че да изведат НАТО към нови и по-високи хоризонти“, посочи експертът на отбрана.

„Най-напред е политическото измерение на Алианса. Той е създаден с тази цел, да засили политическото измерение. Повече консултации, повече единство. Именно думата единство пред лицето на бъдещите предизвикателства. Амбициозната програма поставя и акцент върху отбраната и възпирането, чл. 5 – способността на съюзниците да изпълнят своите задължения в случай на въоръжено нападение срещу когото и да било от тях. Това са изграждането на военните способности, повишаването на готовността за действие и оттук произтичащите задачи към военния инструмент на Алианса. Тази програма въвежда и направлението за изграждане на устойчивост. Устойчивостта на обществата и на държавите да устояват на външни атаки, включително и на хибридни атаки, така че да бъдат силни съюзници. НА следващо място акцент е поставен и върху технологиите, иновациите и развитието. В момента може да се каже, че между отделните съюзници съществуват технологични пропасти. България също не е в най-добрата група, ние имаме много да преодоляваме като технологично изоставане в отбраната, в сравнение с нашите съюзници“, допълни още Михаил Найденов.

Следващите важни моменти от амбициозната програма, според него, са свързани с укрепването на международния ред, основан на правото. Има и нов момент в развитието на Алианса – работата по отношение на климатичните промени. Не на последно място е поставена и задачата за разработването на нова стратегическа концепция.

Като важна тема той отбеляза и т. нар. китайско предизвикателство, коментирайки, че отделни западни държави положително на определени икономически ползи, свързани с Китай.

„Тези икономически ползи можем да ги наречем капани. Китайската политика е такава, че използва икономиката за реализация на стратегическите цели на държавата, както са зададени от Китайската комунистическа партия. НАТО успя да се обедини около един базов минимум от разбиране за това какво представлява китайското предизвикателство. Генералният секретар не случайно каза, че не се разглежда Китай като противник. Китай се разглежда като предизвикателство, което се поставя пред международния ред, пред сигурността и засяга интересите на Алианса. Китай поставя системни предизвикателства, това е използваният израз. Аз го тълкувам като добра основа, около която съюзниците са се обединили и която може да бъде надграждана тепърва“, заключи Михаил Найденов. /БГНЕС