Мила Минева: Неоконсерватизмът в България предлага фалшива картина (видео)

„Консерваторите ни разказват как светът отива от провала към развала и няма друг ход, освен ако не им дадем на тях властта да управляват за да ударят спирачка, за да възстановят, какво?, някакви християнски ценности и някакво природно състояние на нещата. Това природно състояние е първо - битка на всеки срещу всеки и второ - състояние на естествени неравенства. Хората се раждаме различни и трябва да си седим там, където сме различни, там, където сме родени и всякакви политики, които са свързани, например, с разширяване на шансовете на някакви хора, които са имали нещастието да се родят в по-неизгодна позиция, биват блокирани от този консерватизъм.“, казва социоложката Мила Минева - преподавател в катедра “Социология” на Софийския университет, член на Управителния съвет на Българската социологическа асоциация. Днес тя гостува на д-р Деян Кюранов в предаването „Видимо и невидимо: Място за мислене“. „Ще се опитам да дефинирам като неоконсерватор Тръмп, който какво ни казва? Казва ни, че Америка отива на зле, но едновременно с това, че икономическото статукво всъщност трябва да се запазва, т.е. то трябва да запази привилегиите си и да откаже на всички останали хора възможност за развитие.“

Социоложката припомня, че класическата либерална идея за равенството е така да бъде направена публичната власт, че тя да дава равен шанс за старт в живота, т.е. да може да изравни тези, които тръгват от по-високо, с тези които тръгват от по-ниско, например еднакво качествено образование за всички.

Целият разговор на д-р Деян Кюранов с Мила Минева можете да гледате във видеото:

Мила Минева намира ситуацията в България за изключително интересна. „Едно от нещата, които ми се струва важно да си кажем за този нов консерватизъм е, че става дума за сюжети, които са глобални и които пътуват насам-натам по света. Работата е там, че тия глобални сюжети по местата се преработват така, че да работят на място, в локалното. Така че те са някакви глокални интерпретации на консерватизма, които получаваме. Това, което виждаме в България е много любопитна сглобка между БСП, националисти, ПП Възраждане и новото движение на Кузман Илиев „България може“ и това е странна смесица, която обаче е обединена от няколко неща. Първо е обединена от това да експлоатира страховете на хората. Всъщност първо да ги създаде тия страхове - джендъри, мигрантите, глобализацията - и всичко това се разказва като възможност да се върнем към едно предглобализационно статукво, където ние сме си ние и сме си много готини. […] От гледна точка на новите консерватори, те са и много силно националистически. Едно от обвиненията е, че либералите са безродници, глобалисти, въобще страшна работа. А те ще върнат любовта към българския народ, такъв, какъвто е, във всичките му неравенства, т.e. ако някой смята, че ще бъде много горд докато получава минимална работна заплата, нека се гордее, нека да избере тази версия на консерватизма.“