Калин Манолов*

Много спорният председател на Върховния административен съд Георги Чолаков отишъл на заседание на парламентарната вътрешна комисия да се кара на депутатите, че приемат на второ четене Законопроекта за изменение и допълнение на закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, който през март 2022 група депутати от управляващата коалиция внесоха в парламента. Според добре информиран източник Чолаков дори заявил, че даже депутатите да приемат промените, ВАС няма да се съобразява с тях.

За какво точно става дума?

Законопроектът препотвърждава държавната политика за разкриване сътрудниците на комунистическите тайни служби, която Върховният административен съд от 2019 г. се опитва да промени. Очевидната му цел е обществеността да остане неинформирана за агентурното минало на някои от кандидатите за изборни политически длъжности, вече обявявани за сътрудници на Държавна сигурност. С приемането на внесените поправки, Комисията по досиетата ще може да се позовава на предишно свое решение за принадлежност на проверяваното лице към Държавна сигурност и РУМНО, без да е длъжна отново да установява принадлежността му или да търси нови доказателства за нея. Така се гарантира публичност, прозрачност и проследимост на информацията, към която има засилен обществен интерес.

Има няколко възможни отговора защо Върховният административен съд не иска това, и нито един от тях не е лицеприятен. Достатъчно е да си спомним, че преди години председателят на комисията Евтим Костадинов бе казал, че приблизително всеки 17-и българин е бил свързан с бившата Държавна сигурност… Но обструкциите на върховните съдии за пореден път потвърждават нуждата да се знае всичко за всички – и агенти, и сътрудници. При това не само имената им, ако попадат в обхвата на някоя буква от сегашния закон за досиетата, защото кандидатстват за обществена длъжност или защото са били началници на нещо. Едва ли само на мен ще ми е интересно да знам колко милиционери – в най-широкия смисъл на думата – е имало в НРБ. Какви са били целите, задачите и структурата на всички управления на КДС (Комитета за държавна сигурност). Кои са били началници на тези управления и кои – техни заместници. Колко ченгета са работели под прикритие в посолствата и търговските представителства на Народна Република България, както и в представителствата на държавни компании и кореспондентски пунктове на средствата за масово осведомяване зад граница. Колко са вербуваните секретни сътрудници (агенти, резиденти, държатели на явочни и конспиративни квартири) за периода 1967-1989 година – както български граждани, така и чужди граждани от български произход. Грях ми на душата, но искам да знам и имената на починали сътрудници и агенти.

Знам, че никъде няма такава обобщена информация.

Но детайлното познаване на най-близката ни история е единственият начин да избегнем повторението й. Затова смятам, че е крайно време да бъде създаден прословутия и спряган от години Институт за национална памет, чиито сътрудници да дадат отговор на тези и още много други свързани с бившата Държавна сигурност въпроси. Да речем: кои са били съветниците на КГБ и на ГРУ в България, кои българи са изкарали техните школи в СССР, кой е търгувал с оръжие, цигари и наркотици, кой е подготвял терористи… Може би е разумно такъв институт да е под шапката на сегашната Комисия по досиетата – дори да не се нарича институт, а да е например негова Дирекция „Научна и изследователска дейност“, която да разследва и огласява престъпленията срещу българския народ чрез сборници и изложби. Защо да не направим и постоянен Музей на комунизма, който да обединява експонатите от сегашния Музей на социалистическото изкуство, експозицията на сегашната Комисия, и новооткрити архиви, атрибути и символи на комунистическата власт? Сградата на бившата Дирекция на полицията на Лъвов мост е многократно предлагана за подобна цел. Да не говорим, че тази Дирекция „Научна и изследователска дейност“ може и ТРЯБВА да формулира предложения за учебните програми по история, които касаят периода на комунизма, и да ги предоставя на МОН. И, разбира се, да продължи да огласява агентите на ДС и РУМНО. Чувал съм от членове на комисията, че в това отношение имат работа за още 10-15 години…

Впрочем, самата Комисия по досиетата може да се прекръсти например на Комисия за изследване престъпленията на комунизма в България. Да припомня, че през 2000 година парламентът обяви комунизма за престъпен в нарочен закон.

Добре е народните ни представители да помислят по тези въпроси, докато дойде ред на смяната на сегашните членове на Комисията по досиетата. Те вече работят повече от 4 години след края на мандата си, може да поработят още малко, докато законът им се промени и допълни в споменатите от мен посоки.

*Текстът е публикуван в блога на автора