"Молодец" или поука за Румен Радев

Александър Йорданов*

Преди 33 години, на 28 май 1987 г., московчани стават свидетели как западногерманецът Матиас Руст, деветнадесет годишен пилот-любител, се преземи със своя спортен самолет „Чесна” на Червения площад, след като безпрепятствено бе прелетял разстоянието от Хелзинки до Москва. Така той разби на пух и прах мита за непробиваемата съветска противовъздушна отбрана.

Младокът Матиас направи за смях прехвалените съветски генерали, които не могли били да разпознаят самолетчето му „поради организационни причини и съвпадение на обстоятелства”. Близо два часа той позира за снимки на Червения площад, докато реотаните на съветската милиция загреят какво се случва. Московчани приветстват смелчагата с възторженото: „Молодец!”. Възприемат го като супермен кацнал при тях от мечтания Запад.

Матиас Руст бе арестуван, а президентът Михаил Горбачов побесня. Всичките му хвалби за всесилните съветски въоръжени сили бяха разбити от един нахакан западногермански хлапак. Срамът бе голям и за да го замаже, намиращата се в предсмъртен гърч съветска държава осъди Руст само за „дребно хулиганство”. Пред съда „хулиганинът” простичко каза, че е искал да си поговори със съветския президент за „световния мир”, след което излежа една година в съветски затвор. Но през това време, на 8 декември 1987 г. във Вашингтон Михаил Горбачов и президентът на САЩ Роналд Рейгън подписаха Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие. Така Матиас Руст постигна своята миролюбива цел.

Но защо това стана възможно? Защото през 1986 година комунистите вече бяха наясно, че тяхната икономическа и политическа система е пред пълен провал. Издания като „Литературная газета”, „Московскые новости”, „Огоньок” и др. бяха започнали да разкриват истината за престъпленията на Сталиновия режим, за концлагерите в Сибир, за Гладомора в Украйна, за репресивния апарат на НКВД. За съветските граждани това бе истината за техния и на родителите им живот.

Но още по-конфузен за съветската власт тогава бе фактът, че денят в който Руст се приземи на Червения площад, бе официален празник на съветските гранични войски –Ден на граничаря. Затова и Михаил Горбачов, след като първоначално изпада в паника, намери „изход”: уволни военния министър и началника на военновъздушните сили, както и близо 300 офицери от армията. Но процесът на разпадане на съветската държава вече бе необратим. Кацането на Червения площад на младежа от свободния свят възприехме като сигнална ракета за началото на края на "империята на злото".

Когато и у нас се промъкна новината за германския смелчага, аз си спомних думите на Карл Маркс, че народите се прощават със своето минало смеейки се. И наистина бая се посмяхме с руските комунисти тогава. А четири години по-късно, на 26 декември 1991 г., се сбъдна и мечтата ни: Съветският съюз официално престана да съществува!

Но каква е поуката? И каква е връзката с Румен Радев? Поуката е президентът наш да не си и помисля за миг, че Владимир Путин и държавата му са всесилни. Защото винаги ще се намери някой по-добър пилот от него, който като Божие знамение ще кацне на Червения площад. И пак ще падне смях до разпад! А дотогава ще има санкции срещу Русия. За да е мирно българското натовско небе.

*Коментарът е публикуван на фейсбук страницата на автора