Кап. Румен Георгиев, бивш генерален директор на Параходство БМФ

Ако надникнем в сайта на Министерството на отбраната, ще видим, че на видно място е публикуван един документ от март 2018 г., дефиниран като „стратегически“, а именно: Актуализирана стратегия за национална сигурност на Република България. Води се „актуализиран“, т.е. би трябвало да е осъвременен и обновен. Трудно можем да го възприемем като такъв, особено с година 2018 и особено на фона на агресивната война, водена от Русия на територията на Украйна.
Това е смъртоносна война, където проблемът е не само колизията на геополитически интереси, но и сблъсъка на мироглед между демокрация и автокрация, изразяваща се в агресивната международна политика на Русия. В тази връзка, бъдещето на България зависи от нас самите в паритет с отговора на демократичния свят спрямо този военен конфликт, както и отстояването на ценностите на свобода и демокрация. Затова трябва да имаме 

адекватна Стратегия за национална сигурност, 

на базата на която държавата да предприема мерки с цел предотвратяване на вътрешни и външни заплахи и да осигури оцеляване, безопасност и благосъстояние на населението.
За съжаление, у нас има хора, които мислят, че това са банални, изтъркани понятия, а техните действия, бездействия или маскиран неутралитет, съзнателно или неволно, изглежда се отразяват и в споменатата стратегия.
Този документ е от изключително значение и има силата на ЗАКОН, който формира държавната политика за национална сигурност. Отговорността е на трите държавни институции: Народно събрание, Министерски съвет и Президента на републиката, като Министерският съвет предлага своевременно актуализиране на стратегията в съответствие с промените в приоритетите на развитие на страната.
Този закон, ако е компетентно написан, трябва да превърне националната сигурност в ключова парадигма, да прониква във всички аспекти на управление и да има широкообхватни ефекти върху отношенията държава-общество; да посочва дългосрочна визия и да е обвързана с изпълнението на конкретни цели. 
И най-важното - не трябва да бъде написан и забравен или да има пожелателен статут, а да се изпълнява точно, компетентно и държавнически. 
Определено, сегашните времена са напрегнати и сериозно притеснителни: парламентът проходи куцайки; технологичният процес на сглобяване на правителството бе труден, тъй като нямаше написана технологична документация за метода на общото „сглобяване“ на възлови елементи; 

Черно море е сериозно развълнувано,

 в буквален смисъл, поради бурния августовски мъртвак, който постепенно отминава и преносен, т.е. пренасяне на постепенно задълбочаващи се военни действия в акваторията на морето.
Денков и екипаж излязоха в „открито море“ без подготовка и се наложи да се сблъскат с неблагоприятната страна на „морето“ като цяло. На море, времето е критичен фактор за реагиране, а в ситуация на лошо време грешките могат да бъдат фатални. Много е важно за един моряк или министър да знае какво да прави при лошо време така, че грешките да бъдат избегнати и за минимално време корабът да бъде подготвен за бурно море. Обикновено опитните моряци се справят, да видим министрите. 
Времето ще покаже доколко правителството се е справило/справя с „лошото време“, как поема немалкото удари под кръста, как отговаря на „приятелския“ огън…. Ако успеят да запазят стабилност и проевропейския курс на страната и да я подготвят в случай на евентуално ескалиране на военните действия в Черно море ще бъде УСПЕХ.
За съжаление, един сериозно важен елемент за националната сигурност е напълно зачеркнат в Стратегията за национална сигурност на Република България и това е МОРСКАТА ИНДУСТРИЯ. Това е проблем, равен на това да имаш слон, размахващ хобот в стая със стъклария и да е толкова е голям, че нормално функциониращи институции не би трябвало да го игнорират, но не и за български държавни институции. 
Благосклонна е била съдбата към българите да имаме сериозен излаз на Черно море, източната ни граница е изцяло морска. Започва от нос Картал и завършва до устието на река Резовска. Дълга е 378 км. 
Не се изисква особено познание в материята, за да се види, че Черно море има важно стратегическо значение за страната, където основна роля играе МОРСКАТА ИНДУСТРИЯ.
Въпросът е: защо този факт е НАПЪЛНО пренебрегнат от писачите на стратегията на национална сигурност от 2018 г. Дали е нарочно, с цел морската индустрия да се неглижира, а от там увеличаване на зависимости? Или пък користна, защитавайки статуквото? Или незнание? Или комбинация от изброените? Най-малко вероятно е да е от липса на капацитет; имахме корабостроене, имахме танкери под български флаг, имахме драгажна техника и най-вече…. морето си е тук?

КОЙ, КАК и ЗАЩО заличава и  унищожава българската морска индустрия?

Необходимо е да подчертаем, че една здрава и работеща търговска морска индустрия е от съществено значение за всички нас, защото повишават просперитета и сигурността на България.
В стратегията, изрично е посочено, че един от важните интереси за България е „гарантиране на енергийната сигурност чрез диверсификация на видовете енергия, източниците и трасетата на доставка на енергийни и други стратегически суровини“. На думи добре, но на практика е точно обратното …. пристанище, внос на суров нефт и производство на рафинирани продукти на практика са оставени да бъдат напълно монополизирани от една компания. 
От 2018 г, когато Стратегията за национална сигурност е била приета са минали 9 правителства, 5 от които служебни и всичките 8 са си държали очите „широко затворени“. Няма направен дори и опит за решаване на проблема и с годините „слонът“ си расте и си танцува свободно в стаята, а рискът от сериозни сътресения само се увеличава. 
Този риск няма как да бъде преодолян, ако не се диверсифицират доставките на суров петрол и по-голямата част ДА СЕ ПРЕВОЗВА ОТ ТАНКЕРИ ПЛАВАЩИ ПОД БЪЛГАРСКИ ФЛАГ. Прочетете това изречение три пъти и го запомнете!
Виждаме, че има раздвижване в тази посока - едва сега, 49 Народно събрание и 9-тото правителство, командвано от акад. Николай Денков предприеха мерки за де-монополизиране на единственото танкерно пристанище Росенец. Трудно разбираема остава обструкцията на Президентството, след като този акт, макар и закъснял, е напълно в линия с изискванията за диверсификация на трасетата на доставка в Стратегията одобрена и от сегашния президент, преди 5 години.
Следва Втора част