Константин Мишев

Започвам с това, че няма как човек като мен, който едвам намира пари да си плати тока, може да накриви шапката на един от най-богатите и влиятелни хора на планетата. Няма как с 200 лева да се пребориш с 77 милиарда долара. Не си правя никакви илюзии. Тук става въпрос човек да спаси собствената си чест и да живее без да се изхрачи върху принципите си.
След като бях блокиран за 30 дни, защото пуснах една антивоенна карикатура, а именно как Хитлер и Сталин карат в детска количка-танкче руския диктатор Путин, на 26 март ме "освободиха" и написах текста, който публикувам по долу. Три дни по-късно "Фейсбук" отново ме блокира. Този път, защото подкрепих думите на американския президент Байдън, че Путин би трябвало да бъде отстранен. И че Путин е военнопрестъпник. На практика блокираха мен, но зашлевиха 

шамар на действащ амрикански президент

 Надали Зъкърбърг има представа за това. Но той носи главната отговорност за създаването на виртуално общество, където се толерира доносничеството.
Аз бях дотук. Живял съм без "Фейсбук". Ще преживея отново и без тази социална мрежа.
Ето какво написах след като ме "освободиха" за три дни преди да ме блокират пак:

Бях блокиран за 30 дни. Няма значение, че мен ме блокраха. Проблемът е друг. "Фейсбук" използва системата на доносничеството. Никога в моя живот не съм можел да приема доносниците. Дори да са били прави. Всяка система, която се опира на доноси, е лоша система. Не само националсоциалистическата и болшевишката....ВСЯКА. И да ви кажа нещо с гордост. Когато за кратко време имах власт съм гонил доносници от моя кабинет. Дори да ми е била полезна информацията. 

Просто казвах ВЪН! 

И сега не мога да повярвам... в 21 век....една социална мрежа е издигнала доносите като основна нейна управленческа теза. 
Доносите.... поощряват ги.... 
Егати цивилизацията... 
Това че Руската федерация е обявила "Фейсбук" за екстремистка организация няма нищо общо с моите думи. Има огромна разлика. 
Не обичам цензурата....и особено доносниците. Моята позиция няма нищо общо с мракобесниците в Кремъл. Нали затова ме блокира "Фейсбук"? За една карикатура... Сталин и Хитлер под ръка возят в детска количка-танкче Владимир Путин. За това...За една антивоенна карикатура. 
И си задавам въпроса...почтено ли е човек да пише във "Фейсбук"? 
В една мрежа, която допуска доносници? И не само ги допуска, а ги поощрява. 
Възможно ли е човек да каже, че е срещу цензурата и доносите и въпреки това да използва "Фейсбук"? 
Разбира се....аз съм един малък човек и няма как да се изправя срещу многомилиардна корпорация. 
Но мога ли да спася себе си и принципите си? 
Имам нужда да помисля. Кое е по-важно? Да кажеш нещо, което ще стигне до хиляди хора...или да спасиш себе си? 
Много преди мен и преди да съществува интернет... хората са си задавали този въпрос. Кое наистина е по-важно... 

И сега за нещо хубаво...Вчера сутринта се разплаках. 
Наистина целият свят застана срещу Путин и руските агресори. Целият свят. Групарите Бон Джоуви ме върнаха към моето детство. Отново почувствах шейсетте години и духът на това десетилетие. Прочетох, че групата е подарила на украинските герои песента "Това е моят живот". Където се пее....това е моят живот. Сега или НИКОГА. 
Слушам я тази песен и си казвам... ами това е... Моят живот. Вашият... неговият, нейният... Всеки човек има живот. И този живот си е негов. На мен ми остана малко. И в края на този мой живот не мога да се примиря, че американска компания ме цензурира по доноси. По доноси на децата и внуците на комунистите. 
Един безсмислен живот ли беше този мой живот? По-силни ли са от мен доносниците?