Огнян Минчев

Не може да се скрие фактът, когато един човек и един народ са постигнали независимост. Независимостта е преди всичко осъзнато място - в обществото, в света. Доверие и приемане на собствената идентичност. Липса на страх, че някой може да ти я отнеме. Не може. Може да те победи, да те заключи, да те убие - но не може да ти отнеме идентичността и волята ти да я съхраниш. Мисля си тези работи не само по повод на 22 септември. (Честит празник на Независимостта!) Мисля си ги все по-често по повод на поредния злощастен цикъл от българското ходене по "македонските работи". Писах напоследък какво за мен би било печеливша позиция на България в двустранните отношения със Скопие. Сега искам само да помоля за малко внимание. Към факта, че отново има

пряка връзка между "твърдата" позиция спрямо "македонските работи" и слугинската позиция спрямо Кремъл

и неговите безкрайни попълзновения към България и Балканите. Не се умориха руските слуги в България да провалят това, което Бог им е дал за родина. Тяхната първа родина е била и винаги ще бъде другаде - на североизток. Техните предшественици съсипаха българската кауза в Македония по целия трънлив път на националния ни стремеж към независимост. Някои от тях се гордееха, че "с Русия политика не правят". Други викаха руския ботуш при всеки удобен повод - то Соболеви акции ли не щеш, то присъединяване като 16 република към Москва ли не щеш... 30 години гледаха мързеливо към възможността да развиваме отношения със Скопие и си назначиха клакьори, които публично да съсипват всяка възможност за нова политика със Скопие. (В Скопие сърбоманският елит правеше същото по нареждане от Белград - верния съюзник на Москва на Балканите.) Западните сили провокираха постигане на 

споразумение между София и Скопие,

 договор между двете страни. Направиха го в своя полза - естествено, подариха ни нов шанс. Ама как да го оползотвориш шанса - скочиха отново руските слуги. Фучат, заплашват, маскирали се на "националисти"... Докато отново 

възродят омразата от двете страни на границата

 Тогава московските им господари ще са доволни. Тогава и в Белград ще са доволни. Защо го правят - дали от голата простотия, или за 30 сребърника...? Иначе, аз също съм за твърда позиция спрямо Скопие. Ама за каквото трябва, за каквото е нужно и в наш интерес - не в интерес на северната империя...