Николай Василев*

Песента за Лена Бориславова, излязла само няколко дни след като чествахме 160-ата годишнина от рождението на Алеко Константинов, ни припомня за вековната гражданска война между Алековци и Байганьовци, която обуславя нашата модерна история.

Алеко е европееец и след посещението си в Чикаго - евроатлантик

За него е от екзистенциално значение България да е част от семейството на демократичните народи. Той мечтае сънародниците му да усвоят възпитаното поведение, защото знае, че то прави живота на всички не само по-приятен, но и по-сигурен. За Бай Ганьо възпитанието и добрите нрави са "лигавене", преструвка, с която искат да ти вземат парите. Той е готов да се прави на европеец, но само ако от това има келепир. Няма ли, с лекота се превръща в русофил, "евразиец" и е готов с нечувана жестокост да смачка автентичните европейци и евроатлантици. За него и неговите потомци те са чужд елемент, "грантаджии" и когато някои като Лена Бориславова се появят на сцената, те трябва да бъдат незабавно омаскарени и смачкани.

Историята на съвременна България е тъжен наниз от триумфи и катастрофи. Понякога Алековци успяват да постигнат чудеса. (Съединението, Независимостта, Лондонския договор за мир, приемането ни е ЕС и НАТО). Но сякаш по зла закономерност

Байганьовци винаги успяват да опропастят постиженията

Големият германско-американски юрист и политолог Ханс Моргентау навремето пише, че е морална тази политика, която носи добри резултати.

Сигурно е много неморално в житейски план Алековци да се опитват да привлекат част от Байганьовците с обещание за келепир. Но безкомпромисната война на Алековци срещу Байганьовци не предвещава нищо добро за България!

*Текстът е публикуван във Фейсбук профила на автора.