Димитър Бочев, Портал "Култура"

Съзнаваме ли го, или не, всяка война, била тя гражданска, междудържавна или световна, политическа, националистична или религиозна, е морално предизвикателство и морално изпитание – не само за воюващите. Така е във всяка фронтово битка – изпитанията на оръжията неусетно, но неизбежно прерастват в изпитание и на нравствените устои на воюващите бойци, народи, че и цели цивилизации. Сражавайки се за земи, идеи, идеологии и религиозни и националистични доктрини, воюващите винаги водят и една друга, невидима морална битка, сражават се, понякога без да подозират, и на страната на нравствеността или на безнравствеността, на справедливостта или на несправедливостта, на честта или на безчестието. При което често физическите победи на единия или другия фронт се оказват морални поражения, а загубилите двубоя физически се оказват морални победители. И докато физическите победи и поражения са физически, оптически видими и безспорни, моралната равносметка е далеч по-трудна, по-разнолика и многолика – етичните категории оптика не ги лови, максимата на Екзюпери, че главното, същественото е невидимо за очите, е приложима към целокупното битие, с особена отчетливост обаче тази максима е съотносима към пожарищата на войните.

Най-общо казано несправедливи са завоевателните, имперските, грабителските войни, войните, които завладяват цели страни и народи, войните, които поробват политически и икономически. Справедливи, за сметка на това са освободителните, отечествените войни, войните за национална независимост, войните, водени в защита на човешките права и гражданските свободи на отделни народи, малцинства и етноси, на политически и религиозни общности и на социални съсловия. Ето защо, както писах преди време и по друг повод, една война може да бъде едновременно и справедлива, и несправедлива; и морална, и аморална, и добродетелна дори – зависи от коя камбанария я погледнем, зависи кой и как я интерпретира.

Бушуващата в Украйна война е справедлива, морална и отбранителна за изправилите се срещу руските нашественици украински бойци – за тях тази война е отечествена, противодействие на една безскрупулна колективистична и олигархична империя, решена да въдвори с огън и меч господството си над цял един свободолюбив съседен народ. Така е не само за украинците –

така е и за целия цивилизован свят

изграден върху фундаменталните библейски начала. Доколкото обаче Русия е формално християнска, а всъщност езическа, че и окултна, страна, страна на идеологизирани и политизирани канони и култове, фетиши и тотеми, същата война е със същата несъмненост несправедлива, завоевателна и имперска, едно брутално и с нищо непредизвикано нашествие, погром над суверенитета, над националната независимост и териториална цялост  на Украйна. Така вижда нещата Евроатлантическата общност, такъв е погледът на цялата ни цивилизация.

Преди да полетят куршумите, винаги политат думи и образи: всяка война започва с пропаганда – с пропаганда започна и украинската война. А пропаганда, установи виртуозният пропагандатор и идеолог Гьобелс, се прави не с истина, а с лъжа. Така че неуморно лансираната от руските средства за масова информация теза, че, видите ли, Киев е убежище на закоравели милитаризирани екстремисти и фашисти, превърнали се в заплаха не само за украинския народ, а и за цяла Русия, не хваща вяра. Крайната украинска десница е най-немощната политическа групировка в страната – рейтингът ѝ е около процент и половина. Подобен рейтинг не може да бъде заплаха за една нация, камо ли международна опасност. Освен това в хода на ВСВ Украйна е пострадала от нацизма не по-малко жестоко от самата Русия, а подобни исторически уроци са незабравими – болката от тях не отболява цели поколения наред. Като добавим и еврейския произход на Зеленски, и активното участие на предците му в епохалната битка с нацизма, тезата за фашизирана и нацифицирана Украйна става съвсем несъстоятелна. Така че който иска да открие фашисти и нацисти, екстремисти и шовинисти, да ги потърси не в Киев, а в Кремъл – там те са в изобилие.

Ако актуалните доводи са безпомощни да оправдаят руската агресия, историческите фактори в този смисъл са направо нищожни. Интересна историческа съпоставка прави Алексей Толстой: „Има две Русии. Първата е Киевската. Тя има корените си в световната или поне в европейската култура. Тази Русия разбира идеите за доброто, за честта, за свободата и справедливостта така, както ги разбира и западният свят. Но има и втора Русия – Московската. Това е Русия на тайгата, тя е монголска, дива, зверска. Тази Русия превърна в свой национален идеал кървавия деспотизъм и дивата ярост. Тази Московска Рус открай време бе, е и ще бъде пълно отрицание на всичко европейско и заклет враг на Европа.” А унаследената от Киев и отхвърлената и потъпкана от Москва европейска традиция е ренесансова – традиция на хуманизма, на просвещението, на демократизирането на Стария континент, а оттам – и на целия свят, традиция на социалния прогрес. От което пък следва, че, воювайки срещу Украйна,

Кремъл воюва и срещу духа на времената ни

срещу най-животворните надежди на милиони хора от безчет държави, националности, раси, класи и етноси. Тази повтаряла се в една или друга форма неведнъж през вековете и хилядолетията титанична битка срещу фундаменталните перспективи на една или друга епоха не е спечелил още никой император – няма да я спечели и кагебистът Путин. Той беше загубил тази проклета война морално, още преди да я започне, а вече я губи и физически – ден след ден все по-несъмнено. Казаното ще рече, че Кремъл  ще загуби битката окончателно и тотално – дори само защото времето си има свои собствени закономерности, то върви към свои собствени цели на свой собствен ход, ход, който е обективен и не се съобразява с тщеславието и грандоманията на един или друг самодържец.

Моралното превъзходство на Украйна е видимо за целия свят. Не само защото украинците воюват за отечеството си, за живота на най-близките си и скъпи хора, за собствените си домове, а и поради средствата, с които двете страни воюват, както и според начина, по който водят бойните действия. Докато украинските фронтоваци воюват срещу руската имперска армия и само срещу нея, руснаците воюват все по-малко с украинските бойни части, от които се страхуват панически, и все повече с невъоръжения украински народ, с цивилното население – с украинските жени, старци и деца, с техните къщи, детски градини, училища и болници, с мирни улици, селища и предприятия, язовири и електроцентрали. Те са по-лек противник, защото не стрелят обратно, но това варваризира допълнително войната и превърна редовната руска армия в монголска орда, отвратила чрез плячкосванията и издевателствата си над мирни граждани и Европа, и света.

Рицарите в този морално неравностоен двубой са украинците, докато руснаците са вероломните нашественици, страхливите и подли завоеватели, насилници и грабители. Чрез подбора на целите си и чрез рицарствения си начин на воюване украинците спечелиха симпатиите на целия свят, отвратен от жестокостта, коварството и цинизма на Кремъл. Защото, колкото и убийствени да са, международните войни също си има свои джентълмени и свои подлеци, свои закономерности и свои лимити – включително и лимити нравствени. Днес тези лимити не позволяват употребата на оръжия за масово поразяване, с които Москва непрекъснато заплашва и шантажира и Украйна, и целия Запад. Тези лимити не позволяват и разграбването на частни домове, което руските гвардейци и техните командири правят ден след ден. Тези лимити предполагат хуманно отношение към военнопленниците, което е присъщо на украинците и е като че ли природно чуждо на манталитета на руските воини. Да грабиш и изнасилваш, да взривяваш родилни домове и детски градини, да разстрелваш бременни жени и беззащитни старци, значи да отвратиш човечеството. Москва го постигна още в първите дни на агресията и неслучайно се оказа доста самотна и изолирана в този конфликт – сама срещу целия цивилизован свят. Който подкрепи и подкрепя Украйна – не само морално.

Легендата, че в Украйна цари беззаконие и мракобесие, на което, видите ли, нахлулите червеноармейци трябва да  сложат край, също е цяла-целеничка изфабрикувана в руските пропагандни лаборатории. Истината е обратна: до войната Украйна беше една мирна и спокойна, просперираща и проевропейски ориентирана държава. За разлика от имперска Русия, тази държава нямаше външнополитически конфликти, нямаше и реваншистки амбиции – нито към далечни, нито към съседски народи. Тази държава разчиташе на международните гаранции на Запада и на Кремъл.

Гаранции, получени след като Киев се подчини на външния натиск

и се съгласи да предаде целия си ядрен арсенал на Руската федерация. И гаранции, които отново (за кой ли път в историята!) не проработиха. Причината за провала? Тя ни е добре позната от миналото: наивността и малодушието на Запада, неговата бакалщина, дребнобуржоазната му ограниченост, филистерският му манталитет. Преди почти век всички тези фактори обслужиха завоевателните попълзновения на Хитлер в цяла Европа, а днес обслужват със същата готовност и завоевателните попълзновения на Путин. А може би и не съвсем – нещичко от кървавите уроци на историята това невъзприемчиво човечество все така понаучи – днес целият Свободен свят се обедини монолитно срещу агресора и подкрепи всячески Украйна. Обединихме се в смисъла на християнската ни цивилизация – рамо до рамо с жертвата и срещу палача. Един новороден съюз, който чрез победния марш на украинските въоръжени сили е на път да доведе до разпадането на извечния източник на конфликти, агресии, деспотизъм и кръвопролития – Руската федерация.

Като че ли за да измие срама от челото на сънародниците си, още преди два века Пушкин пише: „Ние получихме от Украйна всичко: култура, език, религия, музика, философия и даже високия стил на живот. А ѝ се  отплатихме с национално угнетение и крепостничество! Неравноценна размяна! За това, че получихме правото да се наричаме хора, ние сме длъжни не само един век да се прекланяме пред Украйна и украинците.” И ако преди векове размяната между Русия и Украйна е била  неравностойна, още по-неравностойна е тя днес, когато Кремъл се отплаща за цивилизоваността, с която го дари исторически Украйна, с империализъм и смърт, с кръвопролития, с мракобесие и издевателства над цял един доблестен народ. Чиято кауза е на път да победи и да преобърне съотношението на силите – както морално, така и физически. При това – не само в Европа!…