Огнян Минчев*

Служебното правителство - т.е. Румен Радев - взима дългосрочни стратегически решения с ключово значение за бъдещето на България

без да се съобразява с каквато и да е конституционна рамка

на своите пълномощия. Възможност за това му предоставят парламентарно представените партии, които са изцяло абдикирали от своите основни задължения - и преди всичко от задължението да формират мнозинство и работещо правителство, което да носи отговорност за действията си. Държавната власт е сфера, която най-малко търпи вакуум. Ако

партиите са загърбили основния смисъл на своето съществуване –

да упражняват функциите си за управление на държавата чрез институциите, то тогава узурпацията на държавната власт от един по статут представителен президент може да бъде пропагандно представяно като "спасение" на държавата. Това "спасение" е на практика преход към безотчетна еднолична власт. На ежедневен език такава власт се нарича диктатура.