„Най-големият проблем, свързан с българските протести сега и от близкото минало е дали ще успее  да консолидира подкрепа около нови политически играчи или ще подсили старите. През 2013-2014-а година имахме учудващо продължителни и настойчиви протести и очакванията бяха, че вследствие на тях ще възникнат нови структури и лидери. За съжаление нищо подобно не се случи. Резултатът от тези протести беше втората победа на ГЕРБ и създаването на коалицията с малката градска десница. Гражданското лидерство, което очаквахме, бе редуцирано за създаването на една относителна малобройна и вече изчезнала от сцената организация, наречена "Протестна мрежа". За съжаление до този момент наблюдаваме една реплика на нещата, случили се тогава. На днешните протести наблюдаваме и доста по-добре изявена недемократична периферия от типа на "Възраждане", някакви скинарски групи, също така и някои леви радикали, ако съдим по лозунгите. Отсъства това, което отсъстваше и през 2013-а година - възникването на едно ново гражданско лидерство. Това е големият дефицит”, изтъква в интервю пред „Дойче веле” политологът Огнян Минчев.  Той отчита, че негови колеги защитават тезата, че задачата на протеста не е да създава алтернатива, а да премахва статукво. „Ако се съгласим с тази теза, трябва да допуснем тъжния извод, че след като премахнем статуквото, ние ще трябва да го реинституционализираме под някаква форма на следващите избори, ако не сме в състояние да изградим негова алтернатива”, предупреждава политологът.

„Очакванията бяха за по-голям ремонт на кабинета. Някои дори смятаха, че самият Борисов ще се оттегли от премиерския пост в резултат от протестите, които продължават вече трета седмици. Но Борисов реши да мине с минимални промени. Засега той има надеждата да стабилизира управлението си с минимални промени”, казва Минчев.
Той отговаря и на въпроса – дали премиерът Борисов се дистанцира от част от действията на прокуратурата, за да успокои протестите?
„ Протестите имат своя собствена динамика, освен това в тях има различни тенденции. В тази пъстра тълпа по българските улици и площади виждаме различни политически и граждански фигури с различни акценти в участието си. От една страна, имаме позицията на "Демократична България" и Христо Иванов, чийто акцент са атаките срещу Доган и Гешев. Имаме лидерството на т.нар. "Отровно трио", чийто натиск е насочен преди всичко против Борисов. Имаме и по-нюансираната позиция на Корнелия Нинова и на други по-малки участници като Мая Манолова. Не мисля, че тази промяна в кабинета ще ограничи протестите. Що се отнася до критиката към главния прокурор Гешев - критиката на Борисов наистина е за отбелязване, защото се случва за първи път. Но Борисов няма как да не е недоволен от това, че показните акции на прокуратурата, особено тази в президентството, се превърнаха в стартов изстрел на протестите, засегнали повече самия Борисов, отколкото Иван Гешев.
Става въпрос за публично дистанциране, което трябва да доведе до някакви дивиденти в полза на Борисов. За разрив не може да става дума, защото Борисов и Гешев са много сериозно обвързани в структурата на държавната власт в България и формата, който тя придоби в целия този олигархичен кръг около Доган, Пеевски и позицията на изпълнителната власт. Това са демонстрирани знаци на разграничение, на които се разчита да отслабят напрежението, породено от протеста”, смята Огнян Минчев.