„Мисля, че живеем в епоха в която ще бъдат все по-активни опитите да се примирят тези две начала - разума, обективизма от една страна и духовното възприятие на света като разширяване на съществуващите граници на модерното мислене, от друга страна. Като това не означава непременно възраждане на клерикализма или на традиционната религия в нейните най-традиционни форми и институции, а означава просто нов тип визии, които се надграждат над това, което имаме като наследство и от просвещението и от модерната епоха и от по-ранните етапи в развитието на човечеството.“, казва политологът Огнян Минчев. Днес той гостува на Деян Кюранов в предаването „Видимо и невидимо: Място за мислене“.

„Ако се съгласим с позицията, че живеем в епоха на преход, не може да не се изострят напреженията между позициите, свързани със статуквото или с наследството, с традицията от една страна и с развитието, с промяната, понякога промяната на всяка цена, от друга страна. Именно заради това е възродено и това старо разделение между либерализъм и консерватизъм, по-скоро като метафори, отколкото като някакво конкретно съдържание, защото когато влезем в дълбочина и на двете понятия, виждаме, че консерватизмът, от една страна, представлява едно наслагване на този тип възгледи и реалности, които отпадат от прогресисткото с течение на времето. Либералното в началото на XIX в. е било прогресистко, а днес неолиберализмът и пазарният фундаментализъм са интегрирани в консервативното, а не в либералното преди всичко. Също така много други позиции, включително социалистически, включително левичарски, с течение на времето отпадат от прогресизма като тенденция и се интегрират в консерватизма. От друга страна пък либералното, самото понятие за либерално, е населено с най-различни версии - като тръгнем от класическия либерализъм, от едната страна и като стигнем до опита на този левичарски радикализъм, който днес наблюдаваме в Западния свят, да бъде също така наречен либерализъм, по един или друг начин, с по-голямо или по-малко основание.“, казва проф. Минчев.

„Познаваме, че има криза може би по това, че тези модели, начини на мислене, на действие, на обществено устройство, които напълно са ни устройвали и с които сме се чувствали комфортно само до преди няколко десетилетия, дори и по-скоро, днес вече не работят по начина, по който очакваме.“
Проф. Минчев припомня, че в продължение на поне 25 години имаше нарастващи доказателства, че руската държава няма как да промени мисленето си. Западна Европа и САЩ си затваряха очите пред тези свидетелства и се опитваше да интегрира русия към Запада – много добро намерение, но оказало се невъзможно. „Когато говорим за Запада, говорим за този начин на мислене, общо взето либерално и либерално-демократично в по-широкия смисъл на думата, което дори несъзнавано се стреми към споразумяване, към компромис, към някакъв тип договор, към някакъв тип сделка и именно този подход стои в основата на най-големите геополитически провали, които са се случвали с позицията на Запада - като Мюнхенския сговор 1938 г., като толерирането и така и умиротворяването на путинските амбиции спрямо Грузия, спрямо Украйна и т.н., докато не дойде „Чърчиловия“ момент, най-общо казано, при който става едно осъзнаване, че ако ние не се вземем в ръце и не защитим това, което сме, ние рискуваме да изгубим всичко.“
Целият разговор на д-р Деян Кюранов с Огнян Минчев можете да гледате във видеото: