Константин Мишев

Син и внук на бежанци съм. Сам избягах някога от съветска България и бях приет като политически бежанец първо в Италия и след това в Съединените щати. 
Няма как човек като мен да бъде срещу даването на политическо убежище в България на хора, преследвани от мракобесни режими. 
Не мога... разберете ме. Трябва да  заплюя целия си живот и живота на татко и дядо. За други може да е по-лесно - за мен не е! 
Но има ли разлика между хората, които преминават нелегално границата, защото са преследвани в своите родни държави от авторитарни и тоталитарни режими, а често ги грози смърт, ако бъдат върнати и онези, които нарушават закона, за да търсят по-добри икономически и социални условия в богатия Запад? 
Разликата е огромна. И също, икономическите нелегални мигранти не са защитени от международните конвенции за бежанците. Много от тях заплащат добре на каналджиите. Не търсят легални начини за емигриране. В някои случаи дори се стига до смъртта на невинни хора при бягството от полицията по българските пътища. 
Това няма нищо общо с човешките права!

 Да ме простят кървящите сърца на радикалните либерали, но не намирам нищо морално да се защитават престъпници. Защото нелегалните икономически мигранти извършват престъпление. 

Как постъпва един политически бежанец? 

Ще ви дам пример със себе си. Първото нещо, което направих след като преминах границата на Югославия и Италия беше да се предам на полицията. Защото търсех убежище в една свободна и демократична държава. И аз бях нарушил законите на Италия. Но не бягах от тамошните власти, а поисках доброволно тяхното съдействие.  
Как стоят нещата днес в България, която е заливана от нелегални икономически емигранти? Помолих за анализ юристката Мария Карагьозова. Ето експертизата по темата убежище, миграция и интеграция  на нейното НПО  Асоциация „ФОРУМ“, чиито председател и ръководител на проектите е г-жа Карагьозова.

Мария Карагьозова

Ето с какво е известно нейното НПО:

-  първата организация в страната, която въвежда обучения по бежанско право в 
Националния институт на правосъдието от 2013 г. 

- номинирана е през 2016 г. от Европейски бежански фонд на Европейската комисия за най-успешна практика (реализация на програми) за България в областта на предоставянето на международна закрила 

- организира първите обучения за интервюисти, преводачи и друга специализирана администрация, участваща в  
производствата по предоставяне на убежище в Държавна агенция за бежанците при МС (ДАБ), вкл. правни, методически, езикови и други курсове


- организира по места в рамките на 3 последователни години обучения за магистратите от административните съдилища в страната, на чиято територия са разположени териториалните поделения на ДАБ за настаняване на лица, търсещи убежище в България (областите Хасково, Сливен и София.

Важен е анализът на Мария Карагьозова, която също така е член на новосъздадения ГРАЖДАНСКИ БЛОК, ръководен от бившия главен прокурор Иван Гешев. който ще се яви на предстоящите парламентарни избори:

"Визирайки нелегалните мигранти, които минават към 2024 г. през България, по мое мнение те са по-скоро икономически бежанци, а не политически. Идвайки почти на 100% от държави в Близкия Изток и Северна Африка, преследвани от бедността, а не заради техни политически убеждения. Затова не е коректно да ги наричаме бежанци, а мигранти. Именно поради тази причина те няма как и не получават на територията на ЕС бежански или хуманитарен статут, за който се изискват строго определени условия – примерно да бягаш от война (бежанците от Сирия, когато на територията на държавата се водеха военни действия получаваха на територията на ЕС международна закрила назад в годините).
Нещо, което българските политици би следвало спешно да направят е да настояват да се преразгледа т.нар. Дъблинско споразумение на ниво ЕС, което е крайно неблагоприятно за България. Този документ урежда механизмите за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава. Към момента това е държавата от ЕС през чиято граница първо преминават тези лица на територията на ЕС. Целият мигранти поток след т. нар „Арабска пролет“ и войната в Сирия се стовари на южната външна граница на ЕС – България, Гърция, Италия и Испания. Това са съответно държавите от ЕС, които следва не само да проведат процедурата по предоставяне на международна закрила, но и да предоставят такава на своя територия на лицата от трети страни. Така тези държави понасят непропорционално голямата тежест на мигрантския поток спрямо другите държави-членки на ЕС.  Според Дъбллинския регламент тези лица, които са в процедура по предоставяне на международна закрила нямат право да се местят на територията на други страни-членки на ЕС т.е. са задължени да стоят в държавата, през чиято граница първо са влезли на територията на ЕС. Това води на огромно струпване на мигранти именно в изброените по-горе страни по южната външна граница на ЕС, в това число и България. Дъблинският регламент отива и още по-далеч – той не позволява движение вътре в самата държава на лицата влезли през нейната граница в ЕС и ги задължава да останат единствено на територията на пограничната област, през която влизат – за България това са обикновено областите Хасково, Бургас, Ямбол, които са външна граница на ЕС (България) с Турция. Не случайно там са разположени и най-големите подразделения на Държавна агенция за бежанците и МВР, с капацитет хиляди места за настаняване  - град Харманли и село Пъстрогор. Тази „несправедливост“ в механизма на Дъблинският регламент доведе през 2018 г. до решение на Народното събрание на РБ, с което са забранява на правителството да подписва двустранни споразумения с други стани-членки на ЕС за обратно приемане на мигранти, които незаконно са преминали от България на тяхна територия и те ни ги връщат обратно на база Дъблинското споразумение – случаят с мигранти, които Австрия започна да ни връща в началото на годината."
.