Мина Киркова, Дойче Веле

"Благодарност. Няма друга дума, която мога да използвам”. Това казва Мария Бабикян за онова, което е усетила, когато заедно със свои близки носи на украинските бежанци в държавната база в Рибарица продукти от първа необходимост - храна, памперси, детски адаптирани млека. Мария се мотивира да мобилизира своята малка общност, за да помогне на украинците, настанени в държавни бази, когато разбира, че на 15 ноември положението им се е променило - с решение на държавата.

Защо за бежанците в държавните бази няма храна?

Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в България е подновена на 15 ноември. Има обаче нещо ново. Докато в текста на предишната програма се предвиждат 15 лева на ден за "нощувка и изхранване”, в новия текст на решението думата изхранване вече липсва. Това драстично променя положението на настанените в държавните бази. "Сега тази сума отива изцяло и само за настаняване. Така базите усвояват сумата, така я разбират. Съответно те не им дават нито закуска, нито обяд, нито вечеря, нито чаша чай дори”, коментира София Коен от Фондация "Три жени”, които се обръщат и към държавата с отворено писмо по наболелия казус.

Коен отбелязва също, че в държавните бази сега са останали почти изцяло хора, които нямат абсолютно никаква възможност да се изнесат от там и да се грижат сами за себе си. Става дума за най-уязвимите групи - много възрастни, хора със затруднено придвижване, многодетни майки, които няма как да се справят с гледането на децата си и да намерят работа. "Нима ние, българите, ще оставим едни хора, които се нуждаят от нашата помощ, без храна по Коледа, за празниците, в студената зима?”, пита представителката на "Три жени".

Отвореното писмо на фондацията, както и други становища, изпратени от редица неправителствени организации, резултираха в среща в Министерския съвет, но това не доведе до промяна на решението. "В момента на нас ни се струва, че няма перспектива да бъде взето друго решение. Струва ни се, че няма желание, нито воля”, коментира Коен.

На плещите на граждански организации и доброволци

На настанените в държавни бази украински бежанци им остава само подпомагането, което получават от граждански организации и доброволци като Мария. "В България доброволчеството отменя държавата, която цинично търси и привлича дарители в инициативи като "Българската Коледа”, която е един парад на несвършената работа на институциите”, казва тя.

Ситуацията на някои места се контролира, разказва Ваня Добрева, представителка на пациентска организация и доброволка, която се опитва да осигури достъп до медицинска грижа на украинските бежанци във Варна от началото на войната. В базата, където тя най-често се грижи за най-уязвимите бежанци, Министерството на транспорта е решило да продължи изхранването за своя сметка, разказва Добрева. За други две бази във Варна изхранването е поето от Българския червен кръст. Това обаче е временно решение.

"Както винаги, тук разчитаме на доброволци. Но България също е в икономическа криза и доброволците са много изморени, средствата им не са безкрайни. Неразумно е да продължава да се разчита на това”, казва Добрева.

Липса на адекватна оценка?

Ваня Добрева коментира и още един сериозен проблем на грижата за бежанците в България е липсата на адекватна оценка на уязвимостта. "В хотелите са настанени хора, които имат доста добри финансови възможности и получават същата помощ, която получават и най-бедните, представителите на най-уязвимата група. Помощта е на калпак”, казва Добрева. Проблемите за хората, настанени в държавните бази, не се ограничават и само с финансовите им възможности, отбелязва София Коен. "Има много трудности. Масово им се отказват апартаменти под наем. Търсят се българи, които да станат гаранти за тези наеми”, коментира тя.

"Защо държавата България вдигна ръце от нас?"

В момент, в който доброволци и граждански организации вече се опитват да работят за интеграцията на тези хора и решаването на други проблеми, става ясно, че те са се върнали обратно на старта. "Ние вече набирахме дарения и помагахме за различни неща, като курсове по български език, занимални за децата, транспорт до населените места, които са най-близки до базите… И изведнъж разбрахме, че те са оставени да гладуват”, казва Коен. "Изцяло в момента отново тези хора се хранят с помощи от дарения и чрез доброволци”.

Украинските бежанци, настанени в държавните бази, са радостни и благодарни, че срещат топло отношение от толкова много доброволци. "На вратата на стаята се чукаше през пет минути и идваха майки с бебета на ръце, които ни благодаряха”, разказва Мария за срещата си с бежанците в базата в Рибарица. "Спестиха ни и въпросите като например 'Защо държавата България вдигна ръце от нас?'”.