На 24 май, в Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, София ще отбележи 132 години от написването на „Върви, народе възродени“ от Стоян Михайловски.

На 15 април 1892 г. преподавателят по френски език в Русенската мъжка гимназия Стоян Михайловски завършва стихотворението „Кирил и Методий“ с първи стих „Върви, народе възродени“. Девет години по-късно – през 1901 г. – на преподавателя по музика в ловешкото училище Панайот Пипков е възложено да напише нова песен, която учениците да изпеят на наближаващия църковен празник на Кирил и Методий на 11 май. Той все не намира подходящ текст и отлага. На 9 май Пипков забелязва едно от момчетата съсредоточено да чете стихотворение в неговия час, взима книжката му и се зачита. Преди да преполови стихотворението, в главата му вече се ражда музиката за поръчаната ученическа песен. С тебешир записва нотите върху дъската, за 15 минути съчинява мелодията, а до края на часа учениците му я разучават и запяват. На 11 май 1901 г. песента „Върви, народе възродени“ е изпълнена за първи път в Ловеч като празничен химн за възхвала на делото на Кирил и Методий и на българската просвета. През 1902 г. на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост песента се подема и запява от всички училища в страната.

По време на тоталитарната власт в текста на химна са нанесени идеологически корекции. Променени са някои стихове, премахнато е споменаването на Бог и апостолите, цели куплети са напълно изтрити от читанките.

След демократичните промени в страната през 90-те години на XX век текстът на химна е възстановен напълно в оригинал. На ученическите празници продължават да се изпълняват само първите шест от общо четиринайсетте куплета на стихотворението.

Оригиналният текст на химна „Върви, народе възродени“:

КИРИЛ И МЕТОДИЙ

Български всеучилищен химн

Стоян Михайловски

"Върви, народе възродени,

към светла бъднина върви,

с книжовността, таз сила нова,

съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!

В световните борби върви,

от длъжност неизменно воден -

и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,

което във душите грей!

Напред! Народността не пада

там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!...

О, влез в Историята веч,

духовно покори страните,

които завладя със меч!..."

Тъй солунските двама братя

насърчаваха дедите ни...

О, минало незабравимо,

о, пресвещени старини!

България остана вярна

на достославний тоз завет -

в тържествуванье и в страданье

извърши подвизи безчет...

Да, родината ни години

пресветли преживя, в беда

неописуема изпадна,

но върши дългът се всегда!

Бе време, писмеността наша

кога обходи целий мир;

за все световната просвета

тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време...

Тогаз Балканский храбър син

навеждаше лице под гнета

на отоманский властелин...

Но винаги духът народен;

подпорка търсеше у вас,

о, мъдреци!... През десет века

все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе

извлякохте из мъртвина,

народен гений възкресихте -

заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вярна,

сеятели на правда, мир,

апостоли високославни,

звезди върху Славянски мир,

бъдете преблагословени,

о вий, Методий и Кирил,

отци на българското знанье,

творци на наший говор мил!

Нека името ви да живее

във всенародната любов,

речта ви мощна нек се помни

в Славянството во век веков!