Отиде си борец за отстояване на българщината в Западните покрайнини

Граждански комитет „Западни покрайнини“ узна с голяма болка и прискърбие новината, че на 20 октомври 2021 г., след тежко боледуване ни напусна един от големите дейци на Българщината в Западните покрайнини - Радко Стоянчов наш съратник, съотечественик и приятел.
Загубата е огромна и болезнена за всички нас, които работихме с него и имахме възможността да споделяме неговите идеи, неговите ценности и светоглед изпълнени с кристално чист Български дух и безупречно човеколюбие, надмогващи всички скрити и явни насилия, нещастия и неправди свързани с угнетеното положение на нашите сънародници в Западните покрайнини.

Прямотата, дружелюбието и искреността на нашия скъп приятел, неговия независим и горд дух на родолюбец, неговото скромно достойнство произтичащо от съзнанието, че е рожба на тази изстрадала земя впечатляваше всеки, който е общувал и работил с него.
В многобройните изпитания произтичащи от неравната борба за отстояване на Българщината в Западните покрайнини, той проявяваше смелост и находчивост да застане срещу институциите и представителите на насилието върху нашия народ в поробените краище с оригиналния си хумор, с гордо вдигната си глава, с мъдростта на добротворството и правдата.

Радко Стоянчов имаше и един изключително богат свой вътрешен свят, в който бликаше енергията и характера на Западнопокрайнския ни народ изпълнена с безпределна обич към родния край, към природата, вековните ни традиции и към хората. В този негов свят особено място имаха човешките ценности и чувства свързани с добротата, милостта, състраданието, човешката топлота.

Сблъсъкът между силите на злото, които систематично изкореняват вече едно столетие съкровения идеал и ценности на нашия край и на нашия народ, с душевността на този достоен син на нашето Отечество роди неговата гражданска позиция на деец на Западнопокрайнската кауза, на сподвижник, организатор и добър администратор в дейността на Културно-информационния център в Босилеград. Със своя труд и постоянство той беше огромна опора и символ на непреклонния дух на Българин, с който вдъхновяваше тези, които нямаха сили и смелост да отстояват своята национална идентичност.

Радко Стоянчов бе колкото обикновен, толкова и неповторим човек със своя вътрешен
свят изпълнен с творческа сила и изяви на журналист, артист, поет, художник, музикант.
Със своето творчество и със своя непоколебим дух той влизаше в сърцата на хората
раздавайки своята обич и добрина безкористно от голямото си сърце.

Бог да прости Радко Стоянчов!

Проф. Лозан Митев

д-р Валентин Янев