"Предизборната кампания беше насочена към допълнително радикализиране и допълнително мобилизиране на тези, които вече са решили да гласуват и за кого. Ако някой реши в последния момент да гласува, то ще е с квадратчето "не подкрепям никого". Кампанията не можа да реши най-важния въпрос - да се отвори към нови гласоподаватели, да привлече нова подкрепа, да създаде нов разказ за това как ще изглежда управлението на България след 2 април. Това остава секирата, която виси над разрешаването на проблемите", каза пред БНР политологът Христо Панчугов.

И допълни, че партиите са избрали по-лесния път - ясния, и са се пуснали по течението:

"Българското общество се пренарежда, очаква нов тип представителство. Разделението в политическата система не отговаря на разделението в българското общество. Докато има това разминаване, ще виждаме ниска избирателна активност и трудно ще се реши как да се управлява".

Политологът очерта съществен проблем - започнахме да гледаме на управлението като на нещо ограничено, тоест, въпросът за управлението се превърна във въпрос за мнозинство, не във въпрос за политически дневен ред, не във въпрос за проблемите и техните решения.

"Хубаво е да видим политици, които си дават сметка за отговорността, която носят. За това, че не е достатъчно да разбират нагласите на обществото. Необходимо е тези нагласи да залегнат в стратегиите на партиите, но и да бъдат променяни. Да се даде посока за бъдещо развитие на тези нагласи, а не да наблюдаваме политици, които са се превърнали в коментатори. Хубаво е да видим поставяне на ясни и обективни цели".

По думите му истинската драма на българската политика е не това, че имаше пет поредни избора, а че четири от тези пет избора предлагаха една и съща стратегия от едни и същи хора, които се опитваха да постигнат един и същи резултат.