Разследващият журналист Христо Грозев от години изследва механизмите за влияние върху общественото мнение. През седмицата стана ясно, че той е поканен да подпомогне дейността на създадения от служебното правителство механизъм към Министерството външните работи (МВнР) за противодействие на дезинформацията и хибридните заплахи във връзка с предстоящите избори. 

Журналистът се срещна с Андрей Гюров и Надежда Нейнски, за да сподели опит в изобличаването на руски шпиони и дезинформация
Журналистът коментира публикация на The Washington Post за предполагаеми руски сценарии, включително инсцениран атентат срещу Виктор Орбан.

„Той е автентичен до толкова, доколкото в изтекли документи на руското външно разузнаване се описват такива планове. Още преди година и половина се сдобихме с документи, които описват т.нар. „активни действия под фалшив флаг“ – операции за създаване на паника в предизборен период“, обяви журналистът.

По думите му целта е да се създаде атмосфера на страх, при която партията, обещаваща ред и сигурност, получава електорален бонус.

„Създаването на страх – дали икономически или от тероризъм – кара хората да се затворят в себе си. Тогава населението губи интерес към глобалните проблеми и става много удобен ресурс за популистки режими“, допълни Грозев.

Журналистът предупреди за нова, още по-опасна фаза на дезинформацията: 
„Най-опасната социална мрежа в близкото бъдеще няма да е TikTok или Facebook, а самите агенти на изкуствения интелект“.

Според него вече се води целенасочена кампания за влияние върху AI системи – създава се огромно количество съдържание не за хората, а за да бъде прочетено и интерпретирано от тези системи.

„По този начин може да се повлияе на това какъв отговор ще получиш, когато попиташ коя партия е най-добра“, уточни журналистът.

Що се отнася до България, Грозев направи разграничение между вътрешно и външно влияние:

„Легитимно е всяка партия да се опитва да убеждава избирателите. Нелегитимно е, когато влиянието идва отвън“. Конкретните източници според него са не само Русия, но и Иран, както и Китай.

Журналистът подчерта, че модерната дезинформация не винаги цели директна подкрепа за определена партия – често нейното предназначение е хората въобще да не отидат до урните. Като най-ефективна мярка срещу дезинформацията той посочи разкриването на участниците в такива мрежи.

„Когато започнеш да публикуваш техните имена и да ги санкционираш, това действа превантивно. По-ефективно е да се атакуват центровете на дезинформация – сървъри, мрежи, IP адреси – отколкото да се опровергава всяка фалшива новина“, обясни Грозев.

По думите му унгарското правителство отдавна е предоставяло на Русия достъп до дискусии по чувствителни теми в ЕС.

Журналистът потвърди, че разполага с информация за такива мрежи, включително свързани с България, и изрази увереност, че властите ще предприемат действия в следващите седмици.