Огнян Минчев

Акциите на Христо Иванов - в "Росенец", ТЕЦ Варна и сега - в Булгартабак - представляват сериозната и смислена част от настоящия протест. Те фокусират основните проблеми, свързани с нелегитимното сливане в единен властови център на корпоративна олигархия, изпълнителна власт и правосъдни институции, което превръща демократичната институционална система във фасада на олигархичния синтез. Политическият и граждански натиск трябва да бъде фокусиран върху няколко основни проблема, чието разрешаване, или - поне - осветляване е единствената възможност за възстановяване на легитимна публична власт в България. Тези проблеми са:

- приватизация

- обществени поръчки, при които големи масиви публични средства се оказват в ръцете на малък брой подбрани корпоративни сдружения

- системен натиск върху публични институции - и в трите клона на властта - с цел изпълняване на частни поръчки и защита на частни интереси, преди всичко чрез заобикаляне на духа, а често и на буквата на закона

- злоупотреба с власт (от типа "осемте джуджета"), пряко нарушаване на закона и гражданските права с цел лично или групово облагодетелстване

- практикуване на системен корпоративен и административен натиск, злоупотреба с институционална власт и нарушаване на закона с цел купуване на гласове и/или склоняване на големи групи от хора към определен политически избор по време на избори.
Списъкът може да бъде продължен. Тези проблеми на олигархично срастване и концентрация на корпоративна, институционална и политическа власт съществуват и се засилват през целия 30-годишен период на развитие на страната след 1989 г. Днес от тяхното разрешаване зависи оцеляването на българската държавност като демократична общност и система от институции, способна

да управлява българското общество с лице към предизвикателствата на днешния и утрешния ден

Смисълът на протеста е да мобилизира и фокусира гражданската енергия, енергията на обществените организации и политическите партии върху необходимостта да започне незабавно осъществяване на законодателни и други институционални мерки за разграждане на олигархичния синтез и за възстановяване на легитимната публична власт на гражданите и техните институции. За тази цел е необходимо да се използват веднага и ресурсите на действащия понастоящем (до месец март 2021 г.) парламент.
Поисканите оставки придобиват смисъл само ако заедно с тях бъдат издигнати конкретните искания на гражданската общност за промяна в посоката на очертаните по-горе приоритети и цели за цялостна реформа на демократичната институционална система. 

Позиции от типа "дайте оставките, после ще видим" са неприемливи

 Първо, защото те излагат на риска от последващ хаос обществото и държавата на прага на сериозни и очаквани кризи - стопанска, здравно-епидемична и политическа. 
Второ, защото представляват класически пример на максимата "да ловиш риба в мътна вода". Оставки, а после ще видим - това е публичната позиция в услуга на вътрешно видовата борба между олигархични фигури, воюващи за преразпределение на ограбеното помежду си, а не за реална реформа на институционалната система. Тази вътрешно олигархична война злоупотребява с потенциала на гражданския протест, насочвайки го в посока на 

безплодна зрелищност и открито хулиганство

 Целта е да се предизвика хаос, да се сменят олигархичните фигури на власт и зад властта, но не и да се променят основанията, гарантиращи контрола на олигархичната мафия върху обществото и държавата. 
Гражданската енергия за промяна е много ценен ресурс, за да бъде безотговорно пропилявана в акции - фойерверки и в режисирани сцени на публичен вандализъм. Тя е необходима за трансформацията на нашето тежко увредено от олигахичната мафия на прехода общество.