"45-ият парламент ще остави следа с това, че е само с един приет закон - Изборният кодекс, който предизвика доста разнопосочни тълкувания", коментира пред БНР проф. Тодор Галунов, преподавател по политология във Великотърновския университет.

Той добави, че това Народно събрание ще се запомни като най-краткото в новата история. 1913-а и 1923-та година са били също много къси парламентите.

Според него парламентът е показал, че "сегашното поколение български политици трудно работи в консенсус":

"Синдромът на идеята да има една силна партия и крехка опозиция, която да да не ѝ пречи много, сякаш стои в българското политическо общество. Надделяха партийните сметки - какво би станало, ако някоя състави кабинет. Ако направим баланс между държавническото мислене и партийността, надделя идеята дали нови избори ще донесат дивиденти на някого и по-малко на друг".

Проф. Галунов предложи при една бъдеща конституционна реформа да се разпише ясен срок, когато се връчва проучвателен мандат на първата и втората политическа сила в Народното събрание:

"Защото в момента има противоречиви тълкувания. ... Както и сега - за разпускането на парламента - когато се изчерпи възможността да се създаде правителство, парламентът не е изпълнил своята функция и трябва да се разпусне. Виждаме, че в момента НС не се разпуска, въпреки че Конституцията не дава възможност той да продължи своята работа".

Преподавателят по политология беше категоричен, че не звучи прецизно решението да се удължава срокът за разпускане на НС заради това, че ЦИК няма да може да се справи със задачата си. Той уточни, че и при такава ситуация трябва да бъде фиксиран точен срок:

"В момента се създава впечатлението, че едва ли не всичко е на ръба на правомощията на президента и той донякъде е на път да излезе извън рамките на нормите за разпускане на парламента".   

По думите на проф. Галунов втората партия на последните избори - "Има такъв народ", се е държала като победител и всички са очаквали тя да състави правителство.

Според него е некоректно към избирателите поведението на партиите, които заявяваха, че ще кажат с кого ще се коалират, но след като минат изборите.

"Партиите трябва да са по-честни и да кажат къде отиват и какво ще направят. Отсега да кажат дали ще направят някакъв кабинет, защото, ако резултатите се повторят, какво ще прави днешният политически елит - ще търси избори до дупка ли. Защо? Кому е нужно!". 

Проф. Тодор Галунов посочи, че рязкото политическо говорене, което е базирано на разкритията в комисията за ревизия на управлението през последните 10 години, ще повлияе на предстоящите избори в две посоки:

"ГЕРБ ще направи опити да мобилизира своя електорат. От друга - това говорене ще се яви като стимул към избирателите, които искат промяна, да гласуват за партиите на промяната".

По думите му не бива да се натоварва със свръх очаквания служебния кабинет, който ще бъде създаден от президента Румен Радев.