- Г-н Ангелов, в средата на предизборната надпревара оправдават ли се прогнозите за мръсна кампания?

- От самото встъпване в управлението на служебното правителство изразявам мнението, че кампанията няма да бъде чиста и коректна, а ще преобладават компроматите, личностните нападки и очерняне, ударите под кръста, противопоставянето, взаимни обвинения и оклеветяване. Всичко това е за сметка на сблъсъка на идеи, на политики и визии за развитието на страната. Заиграва се със страховете на хората за настоящето и бъдещето, чертае се хаос и апокалиптични картини без мисъл за последствията от тези действия. Между политическите партии имаме кампания не между опоненти, а между врагове. Важно е да надделееш на всяка цена върху противника, да го унищожиш. Политиката напълно е излязла от политиката, за чувство на отговорност да не говорим. 

- Кой е най-активният играч в кампанията?

- Институционалната среда, а и не само тя, която се получи у нас с назначеното от президента служебно правителство. Вместо да се занимава с основната си функция да проведе свободни и честни избори, то се превърна в участник в кампанията. Занимава се с въпроси отвъд текущите във вътрешната и външната политика. От самото му начало се видя политика на реваншизъм и чистка на първо място към БСП, след това към ПП и в най-малка степен към ДБ. Кадрово овладяване на институциите на властта още от първите му часове. Създаване на съмнения, на догадки и предположения по модела на дезинформацията, изваждането на данни и обстоятелства от контекста. Остава се усещането, че се готви да управлява за дълъг период като едно редовно правителство. Формира се дневен ред, който да определя в каква посока да върви кампанията, кой да има предимство, кой да се обяснява, така че вниманието да не бъде насочено към предизборната надпревара. Прави се целенасочен опит за заиграване както с Русия, така и със САЩ. Да седиш на два стола в днешната геополитическа ситуация, означава да паднеш със сигурност и от двата. И тука въобще не иде реч, че това е политика на отстояване на националния интерес, а на конюнктурни икономически, търговски и политически интереси. Президентът говори на политиците така все едно той не е част от тях.  Разграничава се от тях, а ние за по-малко от 6 години имаме общо 1 година управления на служебни правителства, назначени от него. За последната година и половина те управляват преобладаващо и сформираха собствена номенклатура. Министри от служебното правителство дават заявки и лансират предложения  за законодателната дейност, като открито говорят, че след това отговорността ще бъде на партиите в следващия парламент дали да бъдат приети или не, т.е. те не носят никаква отговорност. Така се принизява процесът на законодателна дейност като обикновена административна процедура. 
Намираме се в ситуация,  в която от една страна служебната власт иска да се изкара, че е най-добрата, мислеща за хората  и държавата, а лошите и вредни са партиите. Тези действия напомнят на идеите на ПК „Звено“. Това е така, когато се намираш в своеобразна  форма на служебна президентска република, липсва парламентарен контрол и възможността да носиш отговорност пред него, както е при редовните правителства. 

- Какво очаквате да се случи до края?

- Не очаквам коренна промяна в поведението на участниците в предизборната кампания. Едно е да имаме желание и необходимост да чуем какви мерки ще се предприемат за хората през предстоящата зима с поглед в бъдеще, а друго е да се оплюваме и окалваме. То е и по-лесно.При тази политическа и институционална среда няма как да очакваме нещо голямо и значимо. Реалността у нас е на силна конфронтация и противоборство. Целта е избирателите да бъдат объркани, да бъдат отвратени от политиката колкото се може повече. Те и без това имат силно недоверие към политиците, а то вместо да тръгне в посока на възвръщане, се засилва. Трендът е на увеличаване на апатията, да имаме ниска избирателна активност, която да доведе до патова ситуация на изборите след 2 октомври или до силна фрагментация в парламента. Няма да бъда изненадан в последната седмица да имаме повишена агресивност и компрометиращи нападки, така че да няма време да им бъде отговорено и да бъдат опровергани. Не малко политици говорят за необходимост от стабилно правителство с далечен хоризонт, а действията им са насочени към обратното. Вместо да тласкат страната към стабилност, те я тласкат към нестабилност и неясна перспектива за развитие. 

- Ще се стабилизира ли партийната демокрация след изборите или обезличаването на партиите ще продължи?

- Добре би било да се стабилизира, поне да спре спадът на недоверие, но не съм голям оптимист. Ние вече се намираме в спиралата на изборите и сме в политическа нестабилност, в продължение на една година и половина за 4 път избирателите ще ходят до урните. Това не е никак добър атестат за случващото се у нас и процесите, които текат. Партийната система е изправена не просто пред нейното обезличаване, а пред нейното унищожение. Това ще подстави под съмнение и парламентаризма, както и цялата ни политическа система. От тук лесно може да бъдем тласнати от популистите и демагозите да търсим лесни решения в други форми на управление и модели, които са против европейския ни път на развитие. Каквито заявки и намерения не липсват. Сякаш всичко ще се реши от само себе си за една нощ. Политиката е процес и нещата не се решават с магическа пръчица. Политиците днес ..е крайно време да разберат, че историята не започва и не свършва с тях. Утре и без тях ще изгрее слънце. Кризата, в която се намира днес България, ще бъде преодоляна, но въпросът е на каква цена. Избирателите също имат отговорност с вота, който правят или с неучастието си в изборите. Колкото е по-голямо тяхното участие в изборите, толкова по-голяма ще бъде легитимността на бъдещия парламент. Да проявят разум, за да намалее значението на корпоративния, контролирания и купен вот, който така и не се изкорени с въвеждането на машинното гласуване. Тогава ролята, представителството и влиянието на поредните псевдо и лъжеспасители, на популистите също ще намалее.