Юлиана Велчева

В четвъртък с потрес изслушах монолога на директора на Народния, който играеше някаква мелодрама, в която си беше харесал ролята на василевс. И се изплю на всички творци, като изтърси, че личностите нямали значение, важен бил Народният театър. 

Снощи с първият ни властелин, заради когото нарцистичният театрален чиновник ще си остане директор, произнесе не просто реч на омразата, не просто историческа глупост, ами с непомерно самочувствие ръсеше алогизми и безсмислици. След началното клише, че преди 145 години България възкръсва, научихме, че император Александър Втори съкрушава Османската империя. Не армията, а империята! Веднага след това съобщение президентът скочи в настоящето, в което "в Украйна бушува война. В нея се избиват мъжете, чиито деди заедно освобождаваха родината и това е наша болка." Значи мъжете на Украйна се избиват сами, а пък е наша болка, че дедите им освобождаваха родината. И от това произлиза "пожар, който може да подпали и нашата черга и от нас зависи да не го допуснем. Да не допуснем 

бесовете да обладаят нашите души, 

нашата реч и нашите действия. Недопустимо е над България да се веят други знамена, освен родния трибагреник." Хванахте ли мисълта? Ако не сте, ще напиша пак. Един мъже се избиват, това може да подпали нашата черга и да пристигнат едни бесове, които ще обладаят душите, речта ни и нашите действия. А за да не стане това, над България не бива да се веят чужди знамена. (?)

После държавният ни глава се върна към възрожденците и май подпали 

нов пожар,

 щото каза, че "Стожерите на тази нова България бяха просветата, армията, демократичният идеал на Апостола и солидарното чувство, че сме един народ – в Мизия, Тракия и Македония." Ще чуем как мислят братята македонци. Ама да оставим македонците, а да продължим по-нататък. "Днес всички тези стожери на държавността са подложени на атаки. Намират се хора, които предлагат да разоръжим армията в разгара на войната. Намериха се политици, които загърбиха нашите сънародници край Вардар. Други се опитват да превръщат чистата и свята република на Апостола в безотговорен политически театър, а театърът в политика." Тук червената нишка е вероятно е, че родината е в опасност, защото лоши родни политици не следват възрожденските идеали и искат да разоръжим армията в разгара на войната. Да останем без армия значи, докато едни мъже се избиват помежду си на друго място. Защото от това ще пострада чистата и свята република на Левски и цялата работа е "безотговорен политически театър", в който даже театърът е превърнат в политика. Хванахте ли връзката с василевса? Щото и театърът е политика, нали така!

Но това не е всичко. Оказва се, че в този 

компот от възрожденци и театрална политика, 

войната всъщност е "с миналото, а това е път към саморазрушаването". Следват размисли какво е история и как да я опазим от безродници и осквернители. И чак накрая идва обяснението, че "днес отдаваме почит на нашите национални герои, на воините от армията на царя освободител, на всички онези, които век и половина градиха и браниха България."

Ако словото на президента беше ученическо есе, щях да напиша, че ученикът не умее да прави съждения и безобразно злоупотребява с исторически факти. Това обаче не е ученическо есе. Тези недоносени слова са на държавния ни глава, който в момента държи цялата власт в ръцете си. Ще последват ли възгласи: Царят е гол!