„В интерес на Германия е България да има редовно правителство и страната да има силни позиции в ЕС. Икономическите отношения между София и Берлин са изключително важни, като за миналата година двустранния търговски обмен между двете страни достигна 12 млрд. евро“.

Toва заяви германският посланик в София Ирене Мария Планк пред БГНЕС.

Планк определи икономическите взаимоотношения между двете страни като много важни. Дипломатът каза, че германска фирма е най-големият търговски данъкоплатец в България.

„Икономическите отношения са изключително важни. Миналата година двустранният икономически обмен между двете страни достигна обем от 12 млрд. евро и се надявам, че тази година ще имаме увеличение. България и Германия имат много голяма търговска камара в София и около 600 германски бизнеса, участват в тази камара. Горда съм от факта, че германски бизнес е най-големият комерсиален данъкоплатец в България, става въпрос за 8% от българския бюджет, и това е базираният в Пирдоп „Арубис“. Икономическите отношения са много важни, датират отдавна и смятам, че са много солидна връзка между двете държави“, заяви посланикът.

По отношение на 35-процентното мито, което ЕС наложи на електрически автомобили, внасяни от Китай, Планк заяви, че китайските електромобили създават натиск върху европейските производители.

„Знаете, че ЕС наложи мито от 35% на китайските автомобили, които се внасят в ЕС. Трудно е да се прецени как това ще засегне пазара. Мисля, че това (вноса от Китай) поставя под натиск европейските производители на автомобили, чиято продукция трябва да е на по-достъпна цена, защото автомобилите на големия конкурент Китай са значително по-евтини“, каза германският дипломат.

„Разбирам причините за това решение, защото китайските продукти са сериозно субсидирани от държавата. Може да се каже, че вносът променя баланса на европейските пазари. Също така знаете, че Германия не беше „за“ това решение, но в крайна сметка мнозинството в ЕС взима решенията и те са валидни и за нашата страна“, заяви Планк и добави, че не може да прогнозира как новите мита ще се отразят на европейските пазари.

Тя коментира и ръста на подкрепата за крайната десница в Германия и заяви, че това не е национален феномен, а глобална тенденция.

„Можем да видим този процес не само в България и Германия, но в много европейски държави, а също така и в държави извън Европа. Изглежда, че това не е национален феномен, а глобална тенденция. Има много различни причини затова, но мисля, че тази тенденция показва голям проблем. Работата в институции като ЕС, ООН, ОИСР изисква добро сътрудничество между държавите. Любим наратив на крайнодесните партии е: „Ние искаме повече национален суверенитет и по-малко ЕС“. Мисля, че те заблуждават хората и не казват какво би им струвало това. Ако вземем например държава като България, а също и Германия, ако те излязат от ЕС , това ще бъде икономическа катастрофа. В Обединеното кралство ситуацията не се подобри, откакто напуснаха ЕС“, подчерта посланикът.

Помолена да коментира политическата ситуация в България Планк заяви, че на фона на 7-ми предсрочни избори, определено може да се говори за проблем. Тя обаче изрази надежда, че новосформираният парламент ще успее да излъчи правителство, стъпващо на стабилно парламентарно мнозинство.

„Ситуацията е трудна. Ясно е, че при 7 избора, в рамките на 3 години, става въпрос за проблем. Мисля и се надявам, че политическите партии в България ще формират стабилно правителство. Наречете го коалиция, наречете го „сглобка“, наречете го „не-коалиция“, важното е да се изготви управленска програма, която да стъпва на стабилно парламентарно мнозинство. Държавата се нуждае от стабилни правителство и парламент, защото трябва да се приемат различни закони и да се решат различни проблеми в сферата на здравеопазването, образованието и науката. Надявам се, че този път това ще се случи и България ще има стабилно правителство. Дори от чисто егоистична гледна точка, Германия иска България да бъде силен глас в ЕС, ние сме приятели и имаме нужда от приятелска България отново да бъде на сцената“, допълни дипломатът. | БГНЕС