Елисавета Белобрадова

Преди седмица бяха обявени резултатите от преброяването на населението в Албания, което бе е част от подготовката на страната за стартиране на преговори за членство в ЕС. Защо това ни засяга, ще кажете. Защото и в Албания има българи, колкото и да ви се струва на пръв поглед странно. Защото българи има не само във всички съседни държави, но дори в такива, с които днес нямаме обща граница, като Албания и Косово. И въпреки, че тези земи от векове са извън пределите на нашата държава, част от местното население е запазило своя български етнически характер. На преброяването по предварителни данни 7057 души са се самоопределили като наши сънародници. Това е сериозен успех както за българската общност в Албания, така и за българската дипломация. Той идва след десетилетията на безхаберие след Втората световна война, през които държавата ни буквално е отписала тези хора и по заповед на Москва „ги харизва“ към сферата на влияние на Югославия.

Да, правилно сте прочели – когато албанският лидер Енвер Ходжа се обръща към комунистическото правителство на Георги Димитров с апел да уважи искането на албанските българи да им бъдат изпратени учители и учебници от България, нашите управници отклоняват молбата и му отговарят да се обърне към Скопие и Белград. Българското малцинство е подложено на жестока пропаганда за денационализация от страна на тоталитарната власт на Титова Югославия, която освен във Вардарска Македония, се опитва да налага новосъздадената фалшива македонска национална идентичност и в Пиринска Македония, Северна Гърция и Албания.

След промените през 90-те, към близо 50-те хиляди българоговорящи в страната започва да обръща внимание официалната власт в Скопие – изпраща сред тях емисари, започва медийно облъчване по радиото, разпространява манипулации, че те са македонци. Местните българи обаче в голямата си част не се поддават на тази пропаганда. Постепенно се организират и изпращат подписка от 5000 човека към албанския парламент, с която поискват своето признаване като отделно, българско малцинство. Усилията на Скопие да ги убеди, че са македонци, обаче продължават и в наши дни. Въпреки трудностите, нашенците успяват да запазят своя български дух, своите български традиции, език и обичаи. От началото на новия век започват засилено да търсят пътища за сближаване с България, изразяващо се в обучение в наши университети, сдобиване с българско гражданство, повишен интерес към български книги и списания. Те учредяват няколко български сдружения, които освен поддържането на връзките с България, започват да работят и за признаването на българското малцинство в страната, като дългогодишните им усилия се увенчават с успех през 2017г.

Проведените през миналата година избори са първите след това признаване, когато българите са включени като етнос в регистрите. Българите за пръв път имат възможност свободно да се запишат такива, каквито се чувстват, по напълно демократичен начин. И стават третото по численост малцинство в Албания, след гърците и египтяните (ромите). Нашенците живеят предимно в три района – Мала Преспа, Голо бърдо и Кукъска гора, но също и в столицата Тирана и други градове като Корча, Елбасан, Берат и др.

И какъв, ще кажете, сега е проблемът? Резултатите от преброяването докараха до истерия политиците и журналистите в Скопие, а посланикът на РСМ бе привикан обратно за консултации. Причините за тази реакция са три.

Първата е, че според данните въобще има наличие на българи в Албания – нещо, което съвременният македонизъм отрича, защото не може да обясни как, при наличието на този факт, няма българи в самата Северна Македония? Основният страх на Скопие е, че съществуването на българи в Албания ще докаже измамния характер на доктрината на поддръжниците на Македония, според която българите и македонците никога не са били един народ и няма българи нито в Северна Македония, нито в Косово, нито в Албания. Ще стане още по-голям проблем и обяснението на феномена как при издадени над 140 000 български паспорта по заявление за произход, в Северна Македония на преброяването през 2023г. бяха отчетени само към 3500 българи?

Втората е, че посредством преброяването българите ще получат нови гаранции за защита на колективните си права. Това има пряко отношения към дейността на местните македонски екстремисти (поддържани открито от Скопие), чиито нападки към българите в Албания и оспорването на тяхното съществуване занапред ще се преследва от прокуратурата като престъпление от омраза.

Третата е, че българите са около три пъти повече от тези, които са се самоопределили като етнически македонци. Веднага започнаха обвинения, че България чрез „агресия“ е извършила „асимилация“ и „денационализация“ (незнайно как в чужда държава!), че „превръща македонците в българи”, че това е резултат от дейността на български активисти, дипломати и фондации в последните години, от издаването на български документи. Отправени бяха призиви Европейския съюз “да вземе мерки” срещу Република България. Премиерът на РСМ Християн Мицкоски също не пропусна да обвини “българската пропаганда” за резултатите от преброяването. Стигна се дотам, че северномакедонски политици, както и партии и сдружения на определящи са като македонци в Албания излязоха с призив за непризнаване на резултатите от преброяването, обявявайки го за манипулирано от албанските власти. Това бе светкавично опровергано от директора на албанската статистически институт Елса Дули, която потвърди, че то е проведено напълно прозрачно и свободно, според международните стандарти.

По-същественото в случая е друго – как точно тези, които от години провеждат асимилаторска политика, репресии и нарушават гражданските права на българите, сега обвиняват други за същото? Същите хора, които непрекъснато се оплакват, че България не признавала правото им на самоопределение и отричала тяхната идентичност (което е невярно), сега отричат същото това право на гражданите на Албания. Тук е важно да отбележим, че наистина между деклариралите се като българи и като македонци няма никакви етнокултурни или езикови различия. Понякога се случва се в един и същи род някои да декларират като българи, а друга като македонци. Ние обаче уважаваме правото на самоопределение на всички и никога не сме казвали, че такива хора не съществуват.

Освен грубо нарушаване на европейските ценности и вмешателство във вътрешните работи на една суверенна държава от страна на Скопие, това е и поредната атака срещу България и българските национални интереси. Според македонистите „в Албания няма етнически българи“ и “българи в Албания са само работещите в българското посолство в Тирана”, което е фактически, юридически и практически нонсенс. България трябва да отнесе този проблем на вниманието на нашите евро-атлантически партньори и да настоява това отношение да бъде преустановено час по-скоро.

България трябва да продължи да подкрепя активно българите в Албания. Трябва да бъде отделен бюджет за тяхното подпомагане в културен, икономически, медицински и образователен план. Трябва да бъде облекчен режимът за предоставяне на българско гражданство, (което се отнася за всички наши сънародници от историческата ни диаспора зад граница). Трябва да окажем съдействие по дипломатически път за обособяването на два от районите, в които те живеят компактно – Голо бърдо и Кукъска гора, като самостоятелни административни общини, което ще спомогне за техният икономически просперитет и за запазването на общностите. Трябва да се работи по осъществяването на трансгранични проекти, както и да споделим нашия опит от присъединителния процес.
България трябва да окаже подкрепа на Албания в нейния европейски път, защото страната показа нагледно, че е решена да го измине, спазвайки демократичните ценности, човешките права и копенхагенските критерии, които са основно изискване за членството в ЕС. И не на последно място – трябва категорично да отстояваме нашите интереси и да противостоим на езика на омраза, хулите и нападките на тези, които продължават да бъдат в плен на ретроградните тоталитарни доктрини от времето на Сталин и Тито, защото те нямат място в демократичното европейско семейство на 21-ви век.

Нашата държава трябва да се ангажира по-трайно спрямо българите в съседните страни. Трябва да отворим културно-информационни центрове във всички съседни държави, които да имат своя програма и бюджети, а също и в Албания и Косово. Трябва да приобщаваме нашите сънародници да участват в нашия обществен живот – да идват да учат и следват тук, да работят, да правят бизнес, да се организират екскурзии, обучения, културен обмен. Не виждам защо българи от Балканските държави да не участват в наши телевизионни предавания, конкурси, мероприятия. Имаше през годините такива опити, но крайно недостатъчни. Много е важно и да направим нужното, за да може български медии да присъстват в съседните държави. Всичките ни съседки са много активни в това отношение и работят за собствените си интереси, крайно време и ние да започнем да го правим.

България в продължение на 30 години игнорираше факта, че на много места на Балканите все още живеят хора, които имат българско самосъзнание. Оставихме цялата тема в ръцете на хора, които вместо да работят и помагат, предпочетоха да правят бизнес от това, да продават удостоверения за произход и паспорти. Самите българи и техните права не бяха не само във фокуса, но дори и в общия дневен ред на българските управници. България нямаше и продължава да няма ясна стратегия нито за македонските, нито за албанските българи, нито за защитата на нашите национални интереси и културно-историческо наследство. Нямаме и политика на популяризиране на гледната точка на българската наука по отношение на историческата истина за Македония, която, както виждаме, е в пряка връзка с положението на българите в Албания. А насреща имаме платена пропаганда, насаждане на омраза в учебниците, наследената от СФРЮ политика за потискане на българите и тяхната асимилация.

Преброяването в Албания е много добър пример какво може да се случи в РСМ, ако българите влязат в конституцията на страната. Тук е мястото отново да отбележим, че “Дa, България” положи много усилия през 2022г., за да може преговорният процес за членството на РСМ в ЕС не само да бъде деблокиран от наша страна, но българските условия да бъдат включени в преговорната рамка с всички съпътстващи документи, така че националните ни интереси да бъдат защитени. В тази съвкупност от налични договори, протоколи и реквизитите на одобреното предложение са заложени конкретни условия и срокове, които към днешна дата още не са изпълнени. Най-важното от тях бе българите да бъдат включени в конституцията на РСМ, за да може да стартира преговорния процес. Северномакедонските власти продължават да не имплементират искането, отправено през 2021г. от няколко организации на македонските българи за включването им в конституцията на РСМ, което от 2022г. е и ключово условие за стартирането на преговорния процес с ЕС. Това би гарантирало техният статут и равноправие с останалите народностни групи в съседната държава. Юридическото потвърждение за тяхното съществуване ще позволи на македонските българи да изразяват свободно своята етническа принадлежност, което е основно човешко право. Ще могат безпрепятствено да организират свои културни прояви, фестивали, събития, ще могат да участват според приетия квотен принцип в местното управление в общините, в различните институции и ще се ползват от всички останали права и свободи, които конституцията гарантира на другите етнически групи.

Любопитно допълнение:

Още османските власти са признавали българското малцинство в Албания. Наличието на българи в страната е регистрирано и от различните чуждестранни преброявания през Първата и Втората световна война. Първото признаване на българска общност в Албания е през 1921 г. През 1932 г. съгласно резолюция, гласувана от Втората балканска конференция в Истанбул, България и Албания подписват заключителен протокол, в който се заявява, че албанската делегация признава съществуването на българско малцинство в Албания. Поради смяна в правителствата и настъпващата световна война, резолюцията така и не е ратифицирана. През 1930-те години местни български организации пишат писма до българското посолство в Тирана да се открият часове по български език, както и до царица Йоана с призив Царство България да се застъпи за правата им в Албания, която по това време е протекторат на Италия. Българското малцинство е официално признато от албанското правителство на 12 октомври 2017 година. Така нареченото македонско малцинство се появява там едва след 1944 г., когато по идеологически причини социалистическа България не се ангажира със съдбата на тамошните българи.