Предстои ни още много дълъг път от електорална демокрация от кремълски тип

Евгени Кънев

Напускането на Херсон от Русия подсказва стратегия на окопаване и запазване на завладяното. Поне до пролетта. А и за нова мащабна офанзива Русия няма нито подготвена армия, нито достатъчно муниции, но най-вече 
няма боен морал. Но докато Путин е на власт - скоро войната няма да има край.
Но покрай това знаменателно събитие не се обърна внимание на много 

важен детайл - Кремъл обяви изтеглянето си след изборите в САЩ,

 защото тази новина определено е в полза на демократите. Това подсказва, ако не преки връзки на Кремъл с някои среди на Републиканската партия, то поне важността, която Путин отдава на победата на републиканците. 
Републиканската партия все още не само не е скъсала с духа на Тръмп, но продължава да изповядва най-крайните възгледи за расите, имиграцията, абортите и половете. Не само умерените републиканци като дъщерята на Чейни и Мит Ромни са изолирани, а в изборите участваха над триста кандидати републиканци динайълисти, които не признават резултатите от президентските избори през 2020 г. Някои от тях вече са конгресмени и сенатори. От тези среди идват заканите за орязване на помощта за Украйна. 
На тези среди разчита Путин, а и Китай. Защото е ясно, че все още Китай, да не говорим за Русия не може да спечели срещу Запада в открит конфликт. И затова усилията са насочени към подкоповане на устоите на демокрацията в САЩ и Западна Европа. 

За някои е може би изненада, че най-големи успехи имат именно в САЩ. Всички заготовки на алтрайт пропагандата ги виждаме 

от България чак до САЩ

 Някъде хващат дикиш, другаде не. Всъщност, колкото по-силни са демократичните институции, толкова повече умерени стават крайно десните, за да пробият. Така в Италия, Франция и Швеция - никой засега не разглежда крайно десните като заплаха. Защото устойчивите институции в Западна Европа карат крайната десница да се сбогува с ксенофобията, расизма, крайните послания срещу половата идентичност. Но в САЩ радикализирането към крайности на една от двете партии е сериозна заплаха. Защото авторитарите не могат да се справят с невероятната устойчивост на демократичните институции. Освен… отвътре.

В България авторитарният модел като манталитет, поведение и знаци в публичното пространство е проникнал дълбоко в нашите проформа демократични институции. Примерно, нормално е президентът да действа в противовес на геополитическата ни ориентация; премиерът с години да не идва в парламента; главният прокурор да държи политически речи без грам свидетелство за пригодност за поста си; политически лидер системно и ежедневно да използва езика на омразата и сее необезпокоявано заплахи в разрез с Конституцията и т.н.
И всичко това се дължи на липсата на медии, които да се противопоставят. Както стана ясно - чрез скандал в контролираното БНР - с години ГЕРБ е подлагал на натиск БТВ, докато се стигне до момента телевизията да спира всяко свое предаване да отрази речта му, да дават трибуна на ББ от над час в прайм тайм да си развива опорките; след това на всеки час да ги повтарят. А в единствения случай, когато журналист плахо се усъмни в истинността на твърденията на ББ - лъсна цялата глупотевина на пропагандата му. За БНТ да не говорим, където президентските протежета в СЕМ блокираха смяната на Кошлуков.
Защото това е първият признак за авторитарна власт - когато 

политиците се изявяват в контролирана медийна среда,

 сега осигурявана от най-големите медии. Кога за последно си спомняте ББ, Радев, Карадайъ/Пеевски и Костадинов да са отговаряли на критични въпроси на журналисти?
Ако медиите служеха на обществото, а не на господарите си - тези фалшиви герои щяха да бъдат невъзможни. И ако в САЩ силните институции не позволиха на Тръмп да узурпира властта и съхраниха демокрацията, на нас ни предстои все още много дълъг път от електорална демокрация от кремълски тип до истинска либерална западна демокрация.