Преслав Райков и Георги Найденов: Любов, кашлица и липса на пари не могат да се скрият

Необходимо е да се спре пристрастяването към дефицитното харчене и да се търси намаляване на дисбалансите, защото все повече продължаваме да разчитаме, че държавата ще движи икономиката, чрез нови дългове, които са предназначени за пенсии и социални разходи, а при така нарастващата липса на инвестиции, това удоволствие ще става още по-скъпо и порочно.

„Никой не говори, че през последните девет месеца финансите на държавата бяха използвани основно като буфер за купуване на политически и социален мир от абсолютно всички партии. Тук не изключвам никой присъстващ в Народното събрание. Това, което се случва е, че държавата все повече и повече разчита на дългово финансиране, т.е. да си осигуряваме средства за нашия вътрешен бюджет от международните пазари и това колкото и да се случваше много успешно преди две-три години и когато международните пазари бяха доста по-спокойни, с изключителното повишаване на лихвените нива и в Европа и в Щатите, става все по-скъпо.“, казва Преслав Райков.
„Дългът, сам по себе си, не е лошо нещо, ако се управлява, е изключителен инструмент - страхотен. Въпросът е, че през последните три години ние не го използваме за нищо съществено - поемане на едни политически обещания за вдигане на пенсии, добутване на три-четири месеца мандат на формирано правителство. Това абсолютно излишно натоварва бюджета и създава зависимост, от която много трудно след това се излиза. Това го виждаме от последните 13-14 години. Управлението на дълга трябва да бъде много по-консервативно в текущия момент.“, смята Преслав Райков.

„Аз мисля, че от страна на Европейския съюз, по-скоро ще имаме едно разбиране на процесите, които се случиха и това че бяха основно генерирани от ковид кризата и България ще бъде допусната да се присъедини и ефективно в Еврозоната и Шенген.“

„Ще дойде другия икономически цикъл. Да, ще породи проблеми, но ще породи и много възможности. Представете си една компания, произвеждаща в Германия и на ръба на възможностите си на оцеляването в Германия, и откъм енергийно, и откъм заплащане на труд. Първата опция не е сядане на масата и казване „Приключваме производството“, а търсене на алтернативи. Можем ли да произвеждаме в България по-евтино това което правим в Германия да си запазим пазарите но да го правим в България? Най-вероятно ще има голяма такава вълна на изнасяне на процеси от централна Европа към периферията, но в страни, които са подготвени и икономически интегрирани в Съюза и откъм демография.“, споделя с Преслав Райков.

Повече за целия разговора на Георги Найденов с Преслав Райков можете да научите като гледате видеото: