Приятели и съмишленици за Господин Тонев: Вярваше в принципите на персонализма, в ценностния консерватизъм, в християндемокрацията

Преди дни ни напусна Господин Тонев - един от основателите на СДС, член на КС на СДС, депутат, а по-късно учредител и председател на Българска демократична общност(БДО). Поклонението и погребението ще бъдат в сряда, от 12 часа в родния му Димитровград.
Приятели и съмишленици споделят думи за Господин Тонев:

ПРОЩАЛНО ЗА ДИНКО

Панайот Ляков

Безсилието на думите срещу връхлетялата болка, че си отиде без време Господин Тонев, достоен, горд и смел българин, отдаден на свята кауза. Ще опитам да го превъзмогна с истината, споделяна и приживе за неговата монолитна личност.

     МИСИЯТА: Той беше завършен политик, със задълбочени знания и богат опит като народен представител от реформаторското СДС /1997 – 2001/, член на НИС и по-късно създател на партията „Българска демократична общност”. Имаше апостолски дух, силна вяра в Бога и никога не се огъна в битката за честна политика, която поведе още в СДС. Неистово почтен, безкомпромисен и последователен той ненавиждаше алчността и лъжата, които завладяха българската политика и ликвидираха  смисъла й.   

    След краха на СДС като истински лидер Динко провидя стратегическата цел за десните хора - заедно да съградят върху ценности независима мрежа от съмишленици, която да се противопостави и срази корумпираната олигархично-мафиотска власт. Начело на „Българска демократична общност” обикаляше страната, без да жали сили и средства, създавайки ядра от местни авторитети и сдружения, в които се мъчеше да всели своя възрожденски плам. Търсеше, убеждаваше, завладяваше и бе изцяло отдаден на тази свещена мисия. Притежаваше обаяние и безпогрешна логика благодарение на безспорната си компетентност и лидерството му се отличаваше във всеки формат: срещи, събрания, диспути, телевизионни участия и др.

    Негова е идеята за „Отворена десница”, лансирана още през 2016 г., като свободно, недирижирано обединение на автентични  формации, което да стане притегателен център за демократично мислещите избиратели. 

     Господин Тонев бе явление в българската политика, за което тепърва ще се говори. Има незабравими и незаменими хора, и моят скъп приятели и съратник е сред тях!   

      Бог да го прости и светла му памет!


ДИНКО

Николай Милев

   "Всеки човек е уникален, но не е самодостатъчен, защото жадува да намери връзка с другите, да бъде с тях, да участва в общност. Личността не може да съществува без другия. Да бъде в общност е фундаменталната потребност на човечеството. Общността формира човека, обвързването с нея не застрашава, а засилва неговата идентичност, самата общност обогатява и защитава личността." Това са размисли на Динко, които той изричаше на многобройните си срещи с хора-съмишленици или публикуваше в медиите. Беше убеден, че в същността си политиката не е мръсна дейност, когато е насочена към общото благо. Вярваше, че политиката не е всевластна; вярваше, че Етичният модел на пазарно стопанство може да създаде благосъстояние за всички, да предизвика подем и добруване в България.

   Според мнозина Динко бе идеалист. "Прекалено хубаво е, за да се случи всичко това" - казваха те. Но, той безукорно вярваше в принципите на персонализма, в ценностния консерватизъм, в християндемокрацията. Вярваше, че личността е дарена със свобода и в същото време тази личностна свобода е немислима без отговорността. "Само свободният човек може да носи отговорност пред съвестта си, пред другите хора, към миналите и бъдещи поколения" - казваше той. 

   Динко беше лидер по своему - с мащабни познания, проникновена мисъл, стаена емоция в изказа, убеденост в правотата и приложимостта на своите възгледи. Пленяваше хората неусетно. Днес го няма. Замина за селенията Божи - непокварен, непобеден.