Юлиана Методиева

Хората на Слави Трифонов, Ива Митева и вероятно нейните консултанти на заплата в 7/8, щели да сливат комисиите по външна политика и по европейски въпроси, както и на комисията за гражданското общество, с комисията по правата на човека и жалбите. И що така, драги? Суверенът нали освен партии си има неправителствени организации, които се занимават я с правата на децата, екологията или ромите, я с нещо друго! По цяла Европа и САЩ е така. Без гражданско общество и структури за защита на правата им, партиите преяждат с власт. Докато се усетят гласоподавателите, в Народното събрание съвсем ще забравят за тях. До вчера суверен, днес - бележка под линия. В най-добрия случай, зрител на телевизонната комерсиалка на СлавиТрифоновата корпорация.

Идеята за сливане на комисиите е отвратителна

От друга страна пък, не съвсем. Защото така и тайното ще стане явно, както се казва в свещените книги. Например, подозренията за основни и междинни връзки с НДСВ ще стават все по-състоятелни. Вярно, неприятно е дето призракът на 2001-ва година наднича насън и наяве, подобно Клавдий от шекспировата трагедия. Но... ако за едни това е ужас, за други пък е радост! 

Докато управляваше Симеон с неговото „когато му дойде времето“, Емил Кошлуков стана шеф на комисия за работа с гражданското общество. Събираше в съответна зала на бившия Партиен дом лидери на неправителствените организации, или техни активисти. Кошлуков стоеше на масата като същински ага, шейх, или американски бос накуп. Оттогава му личеше,че ще стане генерален директор на БНТ! Циничен и брутален, с микрофон пред себе си и с видима наслада слушаше кадифения си баритон. Гражданското общество стоеше с подвити коленца на наредените до стената столове и чакаше да бъде поканено да се чуе мнението му по важни теми. „Алоу, гавреше се Емил, фондация ли сте, Сапио ли сте, аре да ви чуем, но за кратко, че нямам време“. Закачката със Сапио беше болезнена за политическите противници на НДСВ. Иван Костов още не беше изчегъртан, та и неговият призрак тогава се привиждаше навсякъде на момъците от някогашното СДС, Мирослав Севлиевски и Емил Кошлуков. Те не можеха да го дишат по техни си някакви причини. Както е известно, след силната любов иде силна омраза. Особено, ако вятърът на промените е задухал в платната на нов кораб с царска емблема на носа. Пък и Симеон Кобурготски плащаше пребогато лоялността на тия момъци. Не искам да кажа „кеш“. Такива неща са просташки. Символните разплащания са и по-елегантни, по-европейски.Лошото е, че после му дръпнаха килимчето и на него, но това е друга тема.
Като си помисли човек: ще управлява ИТН, в Народното събрание ще отрежат гласа на гражданското общество, а БНТ си се управлява все още от бивш царски кадър...То си е истинска пролиферация на НДСВ и нежна реставрация на 2001 година!